"Би Би Си"
Мениджърът на Манчестър Сити Енцо Мареска няма да има лесна задача след впечатляващите 10 години на Пеп Гуардиола. За мнозина назначението му предполага продължаване на тактическия подход, но италианецът, въпреки че очевидно е вдъхновен от бившия си наставник, има свой собствен стил, който вече ясно личи по време на предсезонната подготовка.
Принципите на Мареска са огледало на Гуардиола
За да разберем Сити на Мареска, трябва разгледаме и този на Гуардиола. Някои погрешно смятат, че испанецът стриктно се придържа към един-единствен подход. Въпреки че Гуардиола е имал принципи, към които се е придържал през цялата си кариера, той не се фокусираше към една-единствена система.
Тези принципи включваха задържане на топката във възможно най-голяма степен, възможно най-далеч от вратата на отбора му и възможно най-близо до вратата на противника. Най-общо казано - треньорът прилага тактики, базирани на позициите на играчите, с надеждата да даде предимство на отбора си. Друг ключов принцип на Гуардиола бе постепенното изграждане на атаките и позиционирането на играчите.
Сити на Мареска също въплъщава тези принципи, което е видно от 64% владение на топката в първия му мач срещу Интер. Тогава изпълнителите в схемата на Мареска играят на ясно определени позиции, вместо да се движат свободно по терена. Очевидно е, че италианецът, подобно на Гуардиола, е цар в позиционната игра. Така видяхме как „гражданите“ действат с четирима или петима зад топката, докато отборът им атакува, подсигурявайки пространството, което може да се експлоатира от противника при евентуални контри. Все пак има разлика в идеите и на двамата мениджъри.
В атака Сити на Мареска действа във формация 3-2-2-3 - схема, която той използваше начело на Челси. Този твърд позиционен стил на игра е с наличието на трима защитници в линия, които си разменят подавания, но същевременно могат да покриват ширината на терена в защита. Пред тях двамата халфове помагат за придвижването на топката, но действат близо до тройката в отбрана и бързо контрапресират, ако топката бъде изгубена.
Влияние на крилата
Именно играта по фланговете е най-опасното оръжие на отбора под ръководството на Енцо Мареска. От крилата се иска да стоят високо и да отварят широко терена, като почти не мърдат от позициите си. По време на предсезонната подготовка, Антоан Семеньо бе най-дейният играч на крилото. Той играеше с топката почти постоянно, правеше пробиви и създаваше проблеми на крайния съперников защитник в зоната му.
Как Мареска използва центъра на терена
Най-важният коз в играта на тима на Мареска обаче държат халфовете. Ако противниците усилят атаките си с опасни крила, логично е да се отвори свободно пространство във вътрешността на терена. Това е мястото, където футболисти, които се чувстват комфортно в малки пространства като Фил Фоден и Райън Шерки, може да повлияят на играта. При Мареска левият бек Йошко Гвардиол действа на позицията ляв атакуващ халф, когато Сити владее топката. По този начин се насища средната линия на отбора, а хърватинът е още един допълнителен елемент. И той, и Нико О'Райли показаха впечатляваща способност да допринасят за голове в последната третина, играейки от дълбочина. Това е тенденция, която вероятно ще наблюдаваме в играта на „гражданите“ през новия сезон.
Продължение на системата 4-2-4
Най-големите промени от Мареска в сравнение с времето му в Челси се наблюдават, когато Манчестър Сити не владее топката. На „Стамфорд Бридж“ италианецът използваше предимно преса човек срещу човек високо по терена. В предсезонната подготовка видяхме „гражданите“ да се защитава високо на терена, но в зони. Стартовата форма наподобява 4-2-4 още преди старта на пресата. Този подход би би бил подходящ да се използва срещу отбори, които са свикнали да играят по-често срещу директен натиск.
В предсезонната подготовка това беше най-слабата част от системата на Сити, като играчите, действащи или в халфовата линия, или като бекове, трябваше да изминават големи разстояния, оставяйки пропуски в защита. Това беше част от играта, която Гуардиола често променяше миналия сезон, мъчейки се да стигне до нещо, с което да е напълно доволен.
