К огато футболните легенди се събраха в понеделник в Лондон за церемонията по връчването на „Златната топка“, атмосферата беше коренно различна от тази на първите награди преди 70 години.
През 1956-а събитието се провежда в кметството в Блекпул, където Стенли Матюс получава приза от Габриел Ано, визионера редактор на „Екип“, автор на идеята всяка година да бъде определян най-добрият футболист в света. По това време заклетият трезвеник Матюс е на 41.
„Може би е изпил двойна доза сок от моркови този ден“, казва синът му Стенли Матюс-младши, който на 26 ноември видя как беше коронясан Хари Кейн. В залата бяха също така сестра му Джийн и двете ѝ дъщери.
Пожарна
Преместването на церемонията в Англия от обичайния ѝ дом в Париж тази година е знак на уважение към човека, който през 1965 г. става първият действащ футболист, получил рицарско звание, само няколко месеца преди да се откаже от футбола на 50-годишна възраст. Това е повод да си припомним една забележителна кариера, започнала в Стоук през 1932 г. и превърнала Магьосника на финтовете в най-известния футболист на планетата.
„Той беше толкова изпреварил времето си“, казва Матюс-младши, бивш шампион при юношите на Уимбълдън, който имаше нелоша кариера в тениса. „Начинът, по който тренираше, футболните му обувки. Те бяха толкова леки, почти като пантофки, за да може да се движи по-бързо. Към края на кариерата си, когато отново беше в Стоук, караше пожарната да полива терена преди мачовете, за да бъде по-хлъзгав, защото това му помагаше. Сега се поливат постоянно. Така че беше истински революционер във всичко, което правеше, включително в храненето си и в тренировките“.
Бизнес
И до днес той остава най-възрастният носител на „Златната топка“. Печели последната от своите 54 повиквателни за националния отбор на Англия през 1957 г., когато е на 42. Тази бройка вероятно би била по-голяма, ако не беше Втората световна война. Матюс-младши смята, че баща му би могъл да играе още по-дълго в модерния футбол, основан на контрола на топката. „Вероятно щеше да си каже: „Боже мой, ако всичко, което трябваше да правя, беше да си подавам наоколо, можех да играя до 70-годишна възраст“. Много от играчите сега сякаш правят само това – разцъкват топката напред-назад“, казва гордият син.
Докато Хари Кейн и останалите, които бяха в битката за „Златната топка“ тази година, са мултимилионери, Матюс трябвало да се задоволява с максимум 20 паунда седмично до премахването на тавана на заплатите през 1961 г. Това води до няколко успешни и не толкова успешни бизнес начинания, включително собствена марка футболни обувки, шапки и различни книги, да не говорим за зеленчуковия сок.
„Опита да го продава в кенчета, но не се получи“, казва Джо Пиърс, продуцент на филма „Матюс“ от 2017 г. „Имаше проблем, защото се разваляше в кутиите“.
Африка
Друг начин да допълва доходите е работата му като треньор в чужбина извън сезона и между 1953 и 1978 г. Матюс посещава по една африканска държава всяко лято. Любовната му история с континента започва няколко месеца след спечелването на „Златната топка“, когато пристига в Гана, за да участва в серия демонстративни мачове по случай обявяването на независимостта на страната. Той получава меч от слонова кост и е коронясан като soccerhene (вожд на футбола). „Краля на Гана - така го наричаха“, казва Матюс-младши. „Сестра ми все още пази трона, на който беше коронясан”.
Децата на сър Стенли Матюс Стенли-младши и Джийн, на церемонията по връчването на Златната топка тази седмица.
Матюс развива особено силна връзка с Южна Африка. В средата на 70-те години започва да тренира отбор в Совето, който става известен като Stan’s Men (б.р. - Мъжете на Стан), осигурява му рекламен договор с Coca-Cola и дори го води на турнир в Бразилия. Пиърс остава изненадан, когато научава докъде е бил готов да стигне Матюс въпреки сериозния натиск от страна на режима на апартейд да не пътува. „Имаше истинска драма и непрекъснати обрати. Замесени бяха британското правителство, южноафриканското правителство. Имаше и шпиони, южноафрикански агенти около лагерите и на различни места, а той просто продължаваше напред. Беше близък приятел с херцога на Единбург. Канеха го на чай и подобни срещи. Така че имаше връзки на високо ниво, които вероятно доста му помогнаха“.
Погребение
Синът Стенли-младши пък си спомня: „Много се гордееше с факта, че в един момент му беше забранено да влиза в страната. Казваше: „На Франк Синатра също му беше забранено”. Намираше това за доста забавно. Спомням си как разказваше, че южноафриканските футболисти са много бързи и талантливи. Татко просто харесваше хората. И знаеше, или поне вярваше, че те притежават огромен потенциал. Просто искаше да види дали може да им помогне да станат по-добри“.
Легендата си отива от този свят през 2000 г., когато е на 85. Повече от 100 000 души се събират в Стоук да го изпратят по последния път, а „Гардиан“ пише за събитието като за най-голямото обществено погребение след това на Уинстън Чърчил. „Вероятно сега седи някъде и нашепва: „Нали ви казах“, споделя Пиърс по повод рекордните 78 африкански футболисти във Висшата лига през миналия сезон.
Ед Аарънс, Guardian.co.uk
