И ма една единствена фигура, която е способна да обедини феновете на Левски и да предизвика промяна в родния футбол в глобален план. Фигура, която спаси "синия" клуб в неспасяем момент, но после си тръгна с насълзени очи от "Герена". Става дума, разбира се, за Станимир Стоилов, който към днешна дата сътворява ново футболно чудо, но в Турция. Мъри твори в Гьозтепе, който скоро ще играе в Суперлигата, а допреди няколко месеца шансовете за това бяха илюзорни.
"Мач Телеграф" пътува до Измир, за да разговаря със Станимир Стоилов, който беше изключително откровен в мнението си за случващото се в Левски, родния футбол и Гьозтепе.
В първата част на интервюто Мъри обяви, че отборът, който е направил в краткия си втори престои на "Герена", е бил готов за титлата през настоящия сезон.
Ето и втората част от интервюто на Станимир Стоилов:
- Левски спечели около 5 милиона евро от продажбата на Уелтън и Роналдо, а тепърва се задават и трансфери на Рикардиньо и Хосе Кордоба – всички тях вие ги взехте на "Герена" почти без пари...
- Още при първите ми разговори със Сираков и най-вече със спонсора на клуба им казах, че поне година-две ще трябва да помагат повече. Казах им, че след това съм готов да поема ангажимент, че чрез спортно-техническата част ще вкарваме толкова в клуба, с колкото помага спонсорът. Не казах, че не можем да вкараме повече, но ще се стараем да бъде минимум това. Идеята ми беше с евротурнирите и продажбите да вкарваме толкова, колкото спонсора. С евротурнирите и маркетинговите продажби, с тези две неща трябваше да успеем да покриваме този минимум, а заедно с това да ни останат пари, за да създадем отбор. Още през първата година имахме играчи с цена. Това е футболният бизснес. Ти трябва да подготвиш бъдеще на този клуб, да имат цена играчите, а тези след тях - да са готови да захапят.
Тогава след Нова година за първи път видях готов отбор с готови футболисти. Титулярната защита бе Хосе, Петрис и Цунами, а към тях имахме Келиан, който също играе много добре в тройка, Кристиян Димитров, Патрик Габриел-Галчев и един юноша. В средата на терена имахме шестима български национали, които именно тогава бяха създадени – Георги Миланов, Филип Кръстев, Андриан Краев, Асен Митков, Марин Петков и Илиян Стефанов. Към тях ще добавя и Асен Чандъров. Смятам, че последният бе човекът, който трябваше да замени Андриан Краев. Нямаше да се справи по-лошо от него.
Напред имахме тримата бразилци плюс Бари, който за жалост се контузи тежко. След това взехме и Ел-Джемили. В този състав имаше място и за Асен Митков и за Преслав Бачев. Илиян Стефанов също бе в отбора – героят за Купата, който ще остане в историята завинаги. Наш юноша, който стигна до националния отбор. Идването на Ивелин Попов бе гаранция за приемственост в клуба, както бе преди с Топузаков, Боримиров и Телкийски. Тези хора ние трябваше да ги изграждаме, за да поемат нашите функции след това – кой директор, кой скаут, кой шеф на школата, кой треньор. Левски трябваше да създава кадри Работехме, за да създадем бъдеще за Левски.
- Смятате ли, че Левски намери добри заместници на продадените играчи?
- Не съм гледал мачове на Левски, за да мога да бъда по-конкретен. Щом към момента не можем да посочим някого и да кажем, че е топ играч, очевидно никой от тях не е показал на какво евентуално е способен. Още като взехме Цунами, Ноа и Хосе се видя, че са футболисти. От друга страна да не можеш да си подновиш договорите за една година на футболистите... (Петрис и Краев б.р.). Краев е създаден от нищото, също наш юноша, който от по-предна позиция бе направен дефанзивен халф. За Краев се получаваха оферти по 600-700 хил. евро, а ние да го загубим без пари. За мен това е непонятно. От своя страна Петрис не струва 100 хил. евро. Да, ние го взехме от нулата, дори се шегувах, че сме го взели от пицария в Париж, но той е играч с качества и има цена. Тези играчи имат цена. За да имат играчите цена, отборът трябва да има някакво ниво.
Аз като гледам някого, който искам да взема, наблюдавам нивото на целия отбор, за да преценя този човек дали може да играе на високо ниво и в големи мачове. Ако не играе на високо ниво отборът, защо да го вземам този играч? Затова избягвам да говоря за времето след напускането ми. То се вижда какво се случва – кой какво е направил, кой какво прави и какво ще се случва. Искам като съм там да върша работа и да я върша като хората. След предния път, в който ме освободиха, се видя какъв отбор сме оставили и какви играчи се продадоха.
- Чувал ли се с някого измежду Наско Сираков и Даниел Боримиров?
- Не. Няма поводи да се чуваме, нито имаме общи пътища.
- А с Иво Ивков?
- С него се чуваме от време на време, но доста по-рядко, отколкото преди. Аз съм си зает, той си има неговия бизнес. Преди да започнем да работим заедно, не знам дали даже и кафе сме пили. С него работехме добре, имахме единомислие и успяхме да създадем някаква симбиоза помежду си. И двамата сме трудни за работа и комуникация, но се борехме за доброто на Левски.
Цялото интервю със Станимир Стоилов четете в днешния брой на в. "Мач Телеграф"
* Автор: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
Мач Телеграф
