„Бях ужасен.“ С тези думи сър Алекс Фъргюсън си спомня за един от най-трудните моменти в живота си – първото си завръщане на „Олд Трафорд“, след като през май 2018 г. претърпя мозъчен кръвоизлив.
Четири месеца след спешната операция легендарният бивш мениджър на Манчестър Юнайтед отново зае място на трибуните, за да гледа любимия си отбор. „Червените дяволи“ приемат Уулвърхемптън във Висшата лига, а човекът, който в продължение на 26 години превръща мечтите на милиони фенове в реалност, не е сигурен как ще бъде посрещнат.
„Иска ми се да кажа, че се чувствах спокоен. Не беше така“, признава Фъргюсън пред BBC.
Оказва се, че няма от какво да се притеснява.
Когато той и съпругата му Кати заемат местата си в директорската ложа, целият стадион ги посреща с бурни аплодисменти и става на крака.
„Съпругата ми беше с мен и почти се разплака. Когато седнахме, тя каза: „Това е фантастично“, разказва Фъргюсън.
По това време шотландецът вече беше извън футбола в продължение на пет години. Той се оттегли от мениджърския пост през 2013 г., след като печели впечатляващите 38 трофея с Манчестър Юнайтед, включително 13 титли на Англия и два трофея от Шампионската лига.
Днес, малко преди да навърши 85 години, Фъргюсън казва, че се чувства „доста добре“, макар да има „малки травми“.
Гласът, който се върна
Новата книга на легендарния мениджър – „Games of My Life“ – разказва историите на 21 от най-важните мачове в неговия живот и кариера. Сред тях са както ранните му години като футболист, така и незабравимите моменти начело на Манчестър Юнайтед.
Фъргюсън признава, че е благодарен, че отново може да говори за тези срещи. След мозъчния кръвоизлив обаче дори това изглеждало несигурно.
„Бях загубил гласа си. Не можех да говоря. Това беше страшен момент“, спомня си той.
Особено силно си спомня посещението на внуците си.
„Помня как внуците ми дойдоха да ме видят, а аз нямах глас.“
След това започва дългият процес на възстановяване. Логопед му поставя различни задачи – да записва имена на птици, животни и реки.
Постепенно гласът му се връща.
От Гован до върха на английския футбол
Фъргюсън определя детството си в работническия квартал Гован в Глазгоу като „това, което ме е изградило“.
От майка си Елизабет той наследява увереността в себе си, а от баща си Александър – желанието да се труди и да успява. Баща му работи в корабостроителниците на река Клайд.
„Той беше толкова горд с мен и брат ми“, разказва Фъргюсън.
Баща му обаче не е човек, който лесно раздава похвали. Докато майка му се радва на всеки гол, баща му винаги намира място за критика – дори след хеттрик.
Фъргюсън дебютира за Куинс Парк като 16-годишен нападател, а по-късно стига до Сейнт Джонстън. Там кариерата му е в застой и той дори обмисля да напусне футбола и да замине за Канада.
„Не се наслаждавах. Не играех в първия отбор, постоянно бях в резервите“, спомня си той.
Фъргюсън дори попълва документите за заминаването си и се свързва с леля си в Канада, без да казва на родителите си.
На следващия ден обаче съдбата променя всичко.
Сейнт Джонстън е сериозно засегнат от грипна епидемия и пристига на „Айброкс“ за мач срещу Рейнджърс. 21-годишният Фъргюсън получава шанс да започне като титуляр.
И вкарва три гола.
Този хеттрик през 1963 г. спасява футболната му кариера и поставя началото на пътя към върха.
„Бих казал на младите хора: не пропускайте най-голямата възможност в живота си. Важно е да я разпознаете“, казва Фъргюсън.
Трудните решения на „Олд Трафорд“
Сред предметите, които Фъргюсън показва по време на интервюто, са писма от гневни фенове на Манчестър Юнайтед, свързани с едно от най-трудните му решения.
През лятото на 1995 г. се появяват спекулации, че полузащитникът Пол Инс ще бъде продаден на Интер.
Феновете не са съгласни.
„Не продавайте Инси на Интер – ще съжалявате“, пише в едно от писмата. В друго привърженик заявява: „Всеки червен е отвратен от вас“.
Фъргюсън обаче взема решението да продаде футболиста.
„Пол беше страхотен футболист, няма съмнение в това. Имаше невероятни качества, но имах чувството, че по това време малко се беше увлякъл“, обяснява той.
Офертата на Интер се увеличава от 7 на 7,5 милиона паунда. Фъргюсън казва „да“.
„Това е работата ти като мениджър. Трябва да вземаш трудни решения, а някои от тях няма да се харесат на всички.“
Години по-късно двамата се помиряват.
„Той е мой добър приятел“, казва Фъргюсън за Инс.
„Не можеш да спечелиш нищо с деца“
Продажбата на Инс, както и на Марк Хюз, отваря вратата за ново поколение футболисти.
Райън Гигс, Гари Невил, Пол Скоулс и Дейвид Бекъм започват да играят все по-важна роля в отбора.
След загубата с 1:3 от Астън Вила в началото на сезон 1995/96 бившият защитник на Ливърпул и Шотландия Алън Хансен произнася фразата, която остава в историята: „Не можеш да спечелиш нищо с деца“.
Оказва се, че може.
До края на сезона Манчестър Юнайтед печели дубъл – титлата във Висшата лига и Купата на Англия.
„Работихме много усилено, за да върнем младите играчи в клуба. Тази група млади момчета се превърна в духа на Манчестър Юнайтед“, разказва Фъргюсън.
Сред тях е и Дейвид Бекъм. Като млад той прекарва период под наем в Престън и дори смята, че мениджърът се опитва да го отпрати.
„Това не беше вярно“, категоричен е Фъргюсън.
Според него Бекъм просто се нуждаел от повече време, за да развие физиката си.
„Дейвид беше последният, който наистина се разви, заради физиката си. Когато беше млад, беше малък и слаб, въпреки че по-късно достигна 1,83 м.“
Вярата в младите
Фъргюсън признава, че никога не се е страхувал да даде шанс на млади футболисти. Прави го още по време на престоя си в Сейнт Мирън и Абърдийн.
„Имах вяра в младите хора, защото ако им дадеш възможност, се случват две неща – те могат да се превърнат в истински звезди и да останат лоялни към теб като мениджър.“
Това убеждение се превръща в една от запазените марки на неговата кариера.
От момчето от Гован, което на 13 години печели първата си купа, до човека, превърнал Манчестър Юнайтед в една от най-успешните футболни сили в света, историята на сър Алекс Фъргюсън е история за труд, характер, трудни решения и способността да разпознаеш своя шанс.
А години след като напуска „Олд Трафорд“ той продължава да получава най-важното признание – аплодисментите на хората, чиито футболни мечти е помогнал да се сбъднат.
