Ф ранческо Тоти е бил много по-близо до сензационно завръщане в Серия А, отколкото някой е предполагал. На 48 години легендата на Рома действително е обмислял отново да играе професионален футбол, а интерес към него миналата година са проявили Дженоа и Комо.
В новата си книга „Oltre“ („Отвъд“) бившият капитан на „вълците“ разкрива подробности около неочакваната идея, която започнала като шега, но постепенно се превърнала в реална възможност.
От шега до сериозни тренировки
Всичко започнало с типичните за Тоти шеги в интервютата. Бившият нападател често заявявал, че е готов да се върне на терена. По това време Алберто Джилардино е на 42 години, а Сеск Фабрегас – на 37.
„Бях съответно с 6 и 11 години по-възрастен от хората, на които щеше да се плаща, за да ми казват какво да правя. Това не са градски легенди. Това е чистата истина. Невероятно, но факт. Лудост“, разказва Тоти.
Той обаче продължавал да поддържа форма. Всяка седмица играел футбол с приятели, а постепенно идеята за завръщане започнала да изглежда не чак толкова невъзможна: „Не забравяш просто как да контролираш топката, как да изпълняваш преки свободни удари или как да подаваш.“
Първи сериозно се свързали с Тоти от Дженоа.
„Попитаха ме: „Искаш ли да направиш това ново преживяване или не?“ Те говореха сериозно.“
Вместо да даде незабавен отговор, Тоти решил да провери докъде може да стигне физически.
Започнал истински професионален режим – футбол веднъж седмично, три тренировки във фитнеса, две занимания с физиотерапевт и строг хранителен режим: „Без хляб, без сладкиши, без нищо. Отказването от сладкото беше невероятно трудно. Тялото ми реагираше добре, освен нормалните болежки за човек, който е почти на 50. Гърбът ми беше малко схванат, но нищо сериозно.“
Тоти дори започнал да си представя как отново играе за Дженоа: „Мараси“ ме привличаше. Прекрасен стадион, по английски модел, с хора, които следят мачовете съвсем близо до терена.“
Любопитното е, че именно срещу Дженоа Тоти е изиграл последния си мач с екипа на Рома. Интерес към него проявил и Комо.
„Не можех да играя за отбор, който не е Рома“
Въпреки че физически се чувствал добре, пред Тоти стоял много по-голям проблем.
„Главата ми казваше, че мога да приема, сърцето ми казваше „не“. После ролите се разменяха.“
Въпросът, който не спирал да го преследва, бил един: „Възможно ли е да играя за отбор, който не е Рома?“
Отговорът постепенно станал ясен: „Дълбоко в себе си правилният отговор отекваше силно. Просто се опитвах да не го чувам.“
Тоти признава, че на 48 години възрастта не е била основната пречка: „Ставаш по-бавен, но кракът ти не остарява. Той няма нужда от ботокс.“
Решаващ фактор обаче била връзката му с Рома.
„Рома беше същината. Не проблемът и никога няма да бъде. Спортното предателство няма възраст – независимо дали си на 18 или на 48.“
Така една от най-невероятните истории в съвременния италиански футбол останала само на крачка от реалността.
Най-тежката загуба
В „Oltre“ Тоти говори не само за футбола, но и за една от най-болезнените загуби в живота си – смъртта на баща му Енцо по време на пандемията от COVID-19.
Телефонното обаждане от лекаря в римската болница „Спаланцани“ започнало със зловещо мълчание.
„Ало?“
След пауза дошли думите:
„За съжаление, Фра…“
Тоти веднага разбрал.
„Светът се срина.“
Баща му е починал, след като COVID-19 уврежда тежко белите му дробове и се налага да бъде интубиран.
Енцо Тоти, известен на близките си като „Шерифа“, бил човек на малкото думи.
„Той говореше само когато беше абсолютно необходимо. Освен с поглед – с очите си.“
За Франческо тази загуба се оказва повратна точка.
„Това беше смъртта, която промени живота ми. И това не е противоречие. Това е чиста мъка.“
Новата книга на Тоти показва различно лице на една от най-големите легенди на италианския футбол – човек, за когото Рома остава много повече от клуб и чиято връзка с фланелката на „вълците“ се оказва по-силна дори от изкушението да се върне на терена на 48-годишна възраст.
