П реди мача с Уругвай Томас Тухел беше казал, че ще изгради стартовия си състав на базата на това, което е видял на тренировъчното игрище. На „Уембли“ обаче действията му не кореспондираха с думите.
Какво точно бяха сторили всички тези футболисти, останали извън групата, за да бъдат отписани? Да не би селекционерът да се е опасявал, че ще се появят голи? Или са повърнали в пътен конус? Или да са сгафили сериозно при статичните положения на тренировка?
В продължение на около 80 минути продукцията, която Англия представи не може да се нарече нито футбол, нито дори спорт. А дълбоката тишина, обгърнала „Уембли“ беше показателна за настроенията на феновете
В крайна сметка нещо трябваше да стане, нали? И за радост уместното се случи. Англия отбеляза първи, но дори и голмайсторът Бен Уайт не се отърва от недоволството трибуните. Той беше освиркван по-мощно за извършената от него дузпа, спрямо овациите да попадението, което отбеляза минути преди това.
Това беше заслужен резултат предвид постната игра и на двата отбора през целия двубой. Всъщност до този момент Англия и Уругвай бяха направили може би най-лошия футболен мач, игран някога.
Все пак последното е спорно, защото мислите ще се върнат към стотици монотонни състезания през годините. Но помислете защо се случва. Наличният талант. И всичко това на фона на задаващото се световно първенство. Фактът, че Тухел е прекарал четири месеца в кроене на планове е обезпокояващ с оглед на резултатите до момента. Имаме отбор без химия, който води война със самия себе си.
От титулярния състав само Хари Магуайър и Маркъс Рашфорд имат гаранции, че ще бъдат първи избор за мондиала. Останалите се конкурираха помежду си, за да влязат в състава. Твърде много „пълнеж“. Твърде много „несигурност“.
Съществуваше масово добра оценка, че група от 35 играчи е някакъв майсторски ход, но по-скоро е доказателство, че Тухел умее да говори по убедително. Иначе това винаги е било лоша идея. Имаше причина Гарет Саутгейт (б.а. предишният селекционер) да говори за общност и създаване на клубна атмосфера. Онази вечер видяхме точно обратното - атмосфера без никаква принадлежност. Асансьор, пълен с непознати.
Двама футболисти на Тотнъм (б.а. Джед Спенс и Доминик Соланке) започнаха като титуляри. Други, играещи периферна роля, също стартираха от първата минута. В средата Англия не би могла да извлече позитиви от двойката Джеймс Гарнър - Джордан Хендерсън, който дори носеше капитанската лента.
Целият текст – в новия брой на „Мач Телеграф“
