Обикновено най-престижните трофеи не се дават за показан блясък на терена. Ако беше така, Арсенал на Микел Артета щеше да е шампион още по средата на сезона. С трите си поредни втори места във Висшата лига и двата поредни полуфинала в Шампионска лига „артилеристите“ изглеждат вече готови да направят следващата, голяма крачка. Същото важи отчасти и за Атлетико Мадрид на Диего Симеоне. За разлика от Арсенал обаче, „дюшекчиите“ спечелиха почти всичко под ръководството на аржентинеца, но без Шампионската лига. Чоло е един от четиримата треньори, които стигат два пъти до последното стъпало на надпреварата, но ни могат да го изкачат. А само легендарният Арсен Венгер с Арсенал е ръководил повече мачове в турнира от Симеоне без да го е печелил. Двамата често са сравнявани заради изграждането на конкурентни отбори чрез воденето на силна трансферната политика.
Сега начело на „артилеристите“ е бившият им играч и възпитаник на Венгер Микел Артета. Испанецът направи чудеса за 6 години на „Емирейтс“, но големите трофеи все му се изплъзваха. Ето затова днешният полуфинален сблъсък между Арсенал и Атлетико Мадрид ще бъде оценка за цялостната работа на двамата треньори. Особено на Чоло, който кара 15-
ата си година на „Метрополитано“
Аржентинецът и бивш футболист на Атлетико превърна клуба в един от най-трудните за побеждаване в Европа. Под негово ръководство „дюшекчиите“ спечелиха общо 8 трофея, включително и два пъти титлата в Ла Лига. Отначало Симеоне разчиташе на стабилната игра в защита, която се превърна и в запазената им марка. Именно тя ги доведе до финалите в Шампионската лига (2014 и 2016) въпреки чудовищната конкуренция на Реал и Барселона с Роналдо и Меси.
В последните години обаче Чоло преосмисли подхода си и заложи на офанзивния футбол. Привличането на играчи като Луис Суарес, Хулиан Алварес и Александър Сьорлот е доказателство за радикалната промяна и не е учудващо, че атака им в момента е една от най-резултатните в Европа. Със своите 34 отбелязани гола, само ПСЖ и Байерн са по-резултатни в тазгодишното издание на Шампионската лига. Зад себе си оставят отбори като Манчестър Сити и Интер, които дори и в комбинация им отстъпват по този показател. За сравнение, когато достигнаха финала през сезон 2015/16, Атетико отбелязаха двойно по-малко голове – 17.
Симеоне никога не е крил, че обича централните си нападатели. Миналото лято той взе Хулиан Алварес и Александър Сьорлот, а през януари атаката бе подсилена още с Адемола Лукман по фланга.
Цялата разработка четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
