Голмайстор №1 в историята на Манчестър Юнайтед Уейн Рууни определено има какво да разкаже не само за успешната си кариера, но и за изборите в живота. Направи го в интервю за BBC.
- Уейн, какво означава футболът за теб?
- Когато бях малък, това беше единственото нещо, с което исках да се занимавам – да играя футбол в училище, у дома, на улицата. Емоцията на играта, стремежът да спечелиш, вълнението. Беше като една огромна доза адреналин. Аз съм късметлия, защото успях не само да играя професионален футбол, но освен това имах дълга и успешна кариера. Сега живея по различен начин. Аз съм родител, но и децата ми са свързани с футбола. Това е нещо, което остава в мен за цял живот.
- Помниш ли първия си отбор?
- Копълхаус Колтс – тим за деца до 9 години. Мисля че бях на 7, вкарвах много. Отбелязвах си головете върху хладилника в кухнята. Мама ми помагаше. Правехме го всеки сезон. Беше много вълнуващо.
- Спомняш ли си момента, в който реши с какво ще се занимаваш?
- Бях на 14. Занимавах се с глупости и бях загазил. По онова време треньор на отбора на Евертън под 19 години беше Колин Харви. Той ме засече, когато пресичах улицата. Бях помъкнал торба с пиене. Дръпна ме настрана и ми каза: „Ако продължиш по този път, талантът ти, качествата ти, всичко отива по дяволите. Трябва да се вдигнеш, защото имаш качествата да играеш не просто за Евертън, но да стигнеш и до националния отбор на Англия.“ В онзи момент си помислих, че трябва да спра с глупостите. Спрях да излизам с приятели и се концентрирах върху футбола.
- Кой още повлия върху избора ти освен Харви?
- Родителите ми. Мен нямаше кой да ме кара за тренировки и това е нещо, за което си давам сметка сега, когато аз карам моите деца. Мама нямаше книжка, а баща ми беше на работа, така че ми се налагаше да се прекачвам на три рейса с мама. Сега аз имам четири момчета и често всеки от тях трябва да е на различно място, така че с Колийн постоянно се разминаваме. Всяко от децата иска да бъда до него и да го гледам, така че трябва да правя всичко по силите си да съм с тях възможно най-дълго. Това се повтаря всеки ден.
- Най-големият, Кай, тренира в школата на Манчестър Юнайтед и по всичко личи, че се справя много добре.
- Настина се справя. Наскоро бях на сватбата на един братовчед. Вървяха сватбените речи, а аз се бях прикрил и гледах на телефона Кай, който играеше в Хърватия. Вкара гол в последната минута. Скочих от стола, но пък се оказа, че голът е отменен заради засада. Той е много запален. Иска единствено да бъде футболист и работи здраво, за да става по-добър.
- Опиши какъв е той.
- Играе като нападател отдясно. Мощен е, не е много висок, въпреки че ще стане по-висок от мен. Разбира играта и постоянно мисли за нея. Когато се прибере у дома, сам си готви. Говори много добре испански.
- Давате ли му наставления от тъча?
- Не. Мисля, че е по-важно да слуша треньорите си. Впоследствие мога да споделя какво мисля, като в повечето случаи моите оценки се припокриват с тези на треньорите. Много от другите родители крещят от тъча. Аз си мълча. Говорим си по обратния път към дома.
- Как се разтоварваш и си почиваш?
- Обичам да седна и на спокойствие да гледам някой сериал. Почивам си, като се отпусна с чаша вино и се изключа от всичко около мен. Много е важно човек да дава почивка на съзнанието си. И като футболист бях такъв. Оставях всичко, свързано с футбол, пред входната врата. От момента, в който вляза у дома, забравям за футбол.
- Ако имаше право на едно желание, какво щеше да е то?
- Може би да бъда следващият Джеймс Бонд!
- Кой е любимият ти филм?
- Преди беше „Изкуплението Шоушенк“, но с днешна дата мога да кажа, че е „Вълкът от Уолстрийт“. Харесвам също „Монахини в действие“ („Систър Акт“) и като цяло харесвам мюзикълите.
- Кажи ми нещо за себе си, което ще ме изненада.
- Признавам си, че плача, когато дават Х Фактор по телевизията. Всеки път, когато участник получи одобрение да продължи напред, се разплаквам. Като играч бях много агресивен, но всъщност съм много мек като човек.
- Кое е нещото, свързано с теб, за което хората имат напълно грешна представа?
- Не е тайна, че не съм си взел зрелостния изпит и хората смятат, че това е така, защото съм глупав. Това е съвсем погрешно. В Евертън, а после и в Манчестър Юнайтед положих много усилия да се образовам в дисциплини като история и религия. Основната причина бе, че исках да водя разговори със съотборниците си, които бяха събрани от всички краища на света. Така можех да разбера как са били отглеждани и възпитавани. Това е нещото, което другите хора не разбират за мен.
- С какво се гордееш най-много?
- Най-важното в живота ми е семейството. То е основната причина за всяко нещо, което правят хората. Гледам как децата ми растат и стават тийнейджъри. Опитвам се да им помагам и да ги напътствам в живота. С това се гордея и затова живея.
Кели Сомърс, ВВС
