К ен Райт спокойно би могъл да се радва на безгрижен пенсионерски живот. Но 78-годишният ветеран продължава да върши неблагодарна работа - свири футболни мачове.
Възрастният мъж се чувства най-добре на терена, където раздава правда вече 63 г. Именно той е реферът с най-голям стаж в света, а зад гърба си има над 6000 мача.
Уелсецът е видял всичко - от вълшебните вечери на „Веч Фийлд“, стария стадион на Суонзи, до сблъсъците с разгневени родители. Всичко започва на училищното игрище, когато е на 16.
„Учителят по физическо просто ми хвърли една свирка“, спомня си Кен. „Каза ми: „Свири този мач, днес аз не мога. Не се чувствам добре“. Това беше просто един клас срещу друг и аз съдийствах около 40 минути, без да го мисля много. В края на учебната година учителят, който беше и секретар на местната Суонзи Старша лига, просто се обърна към мен и каза: „Райти, не ставаш за футболист. Никога няма да ставаш. Защо не опиташ като съдия?“ И така, общо взето, започнах“.
Дъжд
Успехът не идва веднага. След първия мач, завършил с разгромното 13:4 в Суонзи Старша лига, Райт обмисля да се откаже. „Брутален разгром“ е каквото помни от онзи двубой. „Спомням си го много ясно и до днес, което е странно, защото минаха 62 години. Дъжд, кучешки студ, въпреки че беше едва началото на септември. След края на мача играчите мрънкаха и се оплакваха от лоши съдийски решения, неправилно отсъдени дузпи, проспани засади и така нататък. Прибрах се, преоблякох се, защото бях вир-вода, и си казах: „Е, това беше краят на кариерата ми“. Въпреки това излязох отново следващата седмица, после и по-следващата, а 62 години по-късно все още излизам отново всяка следваща седмица“.
Твърдоглавието на Райт се отплаща и с хиляди мачове в рамките на 7 десетилетия той преживява редица незабравими моменти, като едновременно с това развива и собствен бизнес за търговия на електроуреди, който продава през 1999 г.
Една от неговите специални вечер на „Веч Фийлд“ е през януари 1986 г., когато е страничен съдия в приятелски, организиран за събиране на средства за закъсалия Суонзи, срещу Манчестър Юнайтед. Сред играчите на госитите, които бият с 5:1, са Марк Хюз и Брайън Робсън.
Дядото на четирима внуци говори със заразителна страст и помни дребни детайли, когато си връща назад към европейските мачове на Суонзи за КНК срещу Пари Сен Жермен, Брага и победата с 12:0 срещу малтийския Слима Уондърърс. „Това бяха големи мачове“, казва той.
Зрение
Днес той отново съдийства на аматьорско ниво във всички възрастови групи.
„Някои от най-трудните мачове, в които можеш да участваш сега, колкото и невероятно да звучи, са тези при 12-, 13- и 14-годишните. Сред най-големите проблеми в местния футбол са родителите край тъчлинията, които постоянно плюят съдиите. Половината време дори не разбирам какво искат“, казва той.
Райт се ползва с огромно доверие сред колегите си в Уелс.
Някой би могъл да се запита дали зрението на Кен все още е достатъчно силно за тази работа. Въпрос, на който той отвръща по начин, по който само един опитен съдия може да отговори: „Според повечето играчи имам проблеми със зрението от 62 години, защото те не виждат нещата по същия начин, по който ги виждам аз. Очевидно е, че човек на 78 години не може да бъде във физическата форма, в която е бил преди. Но съм повече от добре подготвен, за да се справям с мачове на подобно ниво в момента. Току-що свирих седем срещи за шест дни, днес почивам, а в събота и неделя отново съм на терена“.
До кръв
Това лято Райт получи плакет от „Гинес“, удостоверяващ рекорда му за най-дългогодишен действащ футболен съдия. УЕФА го поздрави в социалните мрежи, а Суонзи го покани както на тренировъчната си база, където се срещна с треньора и футболистите, така и на мач от Чемпиъншип срещу Бърнли, на който получи фланелка с автографи. Дали рекордното му дълголетие му печели повече уважение от играчите, на които съдийства?
„Те не ми показват повече уважение сега, отколкото преди“, казва Райт. „Защото, когато изляза на терена, ще има само един победител (освен отбора, който спечели мача), и това съм аз. Никога не съм приемал обидите много навътре. Не можеш да ги изолираш напълно. В този район ме познават от 30-40 години и играчите са наясно какво ще им се случи, ако не ме уважават. През 60-те, 70-те и 80-те години футболът беше много по-силов, отколкото е днес“, добавя той. „В някои мачове направо се ритаха до кръв”.
18 месеца
Преди сезон 2024/25 Футболната асоциация на Уелс въвежда временни отстранявания в аматьорския футбол в опит да се ограничи агресията към съдиите. „Засега това не се прилага във футбола на най-високо ниво, защото Висшата лига не би поела такъв риск. Но на регионално ниво има огромен ефект. Когато играч демонстрира несъгласие със съдийско решение, получава жълт картон и напуска терена за 10 минути“, казва той.
Нищо не е било по-постоянна част от живота му от съдийството и той се надява да продължи в същия дух. „Искам да свиря още 18 месеца, защото тогава ще навърша 80. След като постигна този рекорд, бих искал да ръководя мач на 1 януари 2030 г., а причината е, че започнах през 60-те години. Така ще съм съдийствал в осем различни десетилетия. Ако успея да стигна дотам, това ще бъде рекорд, който силно се съмнявам някога да бъде подобрен“.
Едуардо Тейнсли, The Athletics
