По пътя от съблекалнята в Арлингтън, Луис де ла Фуенте събра „семейството си“ и предаде последното си съобщение преди началото на полуфинала на световното първенство срещу Франция. Той отдавна знаеше какво точно иска да каже, ако не точно как – казва същото в продължение на повече от 50 дни. „Ще им кажа, че това е уникален етап, момент, който може никога да не се повтори отново и че трябва да бъдем себе си – обясни той 18 часа по-рано, а след това идеята кристализира. - Срещаме един от най-добрите състави в света, но ние сме най-добрият отбор в света.“
Когато се прибираха в съблекалните след мача, се чу един глас над всички останали, който обединяваше всичко. Гласът беше на Марк Кукурея, който изкрещя: „Шибан рецитал!“ След това дойде обаждане към Де ла Фуенте в съблекалнята, крал Фелипе беше на телефона, който каза горе-долу същото, макар и малко по-възпитано. След това гръмна музика, ямайска (Bam Bam), започнаха да се раздават пици, а играчите подскачаха наоколо. Поне някои от тях. Други просто стояха и обсъждаха това, което направиха току-що.
„Беше писано: започнахме в Атланта и ще завършим в Ню Йорк“, каза Дани Олмо. Но не се очакваше полуфиналът да изгледа така. Със сигурност не и срещу този опонент. Килиан Мбапе, Усман Дембеле, Майкъл Олисе. Да, и?
Друг глас: „Изяде го!“ След това още един: „Извади го от джоба си.“ Ламин Ямал написа: „Пардон, пардон“ в социалните мрежи. Три години поред, три различни турнира, един резултат: през 2024 Испания изхвърли Франция на полуфинал на европейското, през 2025 г. същото се случи в Лигата на нациите, а сега го направи и на световното. Така че явно се очакваше и да е така. Може би всеки трябваше да очаква Испания да е фаворит, така както самата Испания го очакваше. Но предишните полуфинали не бяха като този. Може би никой друг полуфинал не е като този.
Статистиката го казва. Никой друг полуфиналист не е бил ограничаван до толкова малко от Швеция преди осем мондиала през 1994 г. Но, с извинение, онова беше Швеция, това е Франция. Не става въпрос за резултата, а за начина, по който беше постигнат. Не се предполага, че ще бъде толкова... лесно? Не се предполага, че ще има пасове, докато публиката вика „оле“ на всеки, че френските играчи ще бъдат победени, ще гонят толкова, знаейки, че няма да им бъде позволено да я стигнат.
Целият текст четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
