Д ухът на Бил Шенкли още витае в Ливърпул. Продължава да живее чрез сдружението на привържениците, носещо неговото име.
На 113-ата годишнина от рождението на легендарния мениджър (б.р. - 2 септември) бяха огласени планове за възстановяване на „изгубеното“ село на баир в бившия въгледобивен район на Източен Еършър в Шотландия. Именно тук Шенкли е роден и израснал. Идеята е мястото да се превърне в обект на културното наследство, съхраняващ социалната история на района.
Проект
От Гленбък днес са останали само основите на няколко къщи на главната улица, известна като „Мънки Роу“, включително двустайното жилище, в което Шенкли и неговите девет братя и сестри са израснали. Паметникът на Шенкли, който се намира там, все още е магнит за феновете на Ливърпул, чиито шалове свидетелстват за легендарния му статут.
Най-голямата внучка на Шенкли - Карън Гил, ръководи проект, който буквално надгражда върху тези основи и възражда дома на семейство Шенкли. Създава се малък туристически център и места за настаняване, които да го оформят като дестинация, свързана с историческото наследство.
Внучката Карън се е заела с амбициозната задача да възстанови миньорското село.
Работата по проекта се подготвя от известно време чрез създаването на организация с нестопанска цел. Следващият етап включва проучване за реализация, възлагането на архитектурни планове и осигуряване на финансиране. За тази цел е организирана кампания, чиято първоначална цел е набиране на капитал от 250 000 паунда.
Останки
След като въглищните мини в Гленбък окончателно се изчерпват, каменните къщи са съборени. Въпреки това, почти сто години по-късно, останките от селото и красивите околни хълмове продължават да имат огромна притегателна сила.
Шотландското правителство, Фондът за наследство на Националната лотария и Съветът на Източен Еършър се включват във финансирането на този ключов исторически обект, което доказват поставените на място информационни табели.
Те разказват историята на Гленбък като миньорско село, както и като място, дало началото на изключително голям брой футболисти, играли за местния Гленбък Черипикърс. Треньор на този футболен отбор бил бащата на Шенкли. Игрището още си е там и може да бъде видяно.
Родителите на Шенкли са отгледали десетте си деца - пет момчета и пет момичета, в малка къща без течаща вода и електричество. Другите семейства в селото живели при сходни тежки условия. „Единственият начин да оцелеят бил да работят здраво. Мисля, че точно оттук дядо ми е научил много ценни житейски уроци“, казва г-жа Гил.
Кариера
Непримиримият дух вероятно обяснява защо толкова малко населено място е създало толкова забележителен футболен отбор. Черипикърс, вероятно наречен така заради миньорите, които сортирали въглищата, дават футболисти на големи английски и шотландски клубове, включително няколко членове на семейство Шенкли, както и Санди Браун и Санди Тейт, които са част от Тотнъм, спечелил Купата на Англия през 1901 г.
Първоначално Бил Шенкли напуска селото, за да играе за Карлайл Юнайтед, след което има дълъг престой в Престън Норт Енд, преди да се насочи към треньорската кариера, която го отвежда през 1959 г. в кретащия в онзи момент Ливърпул.
„Не беше останало нищо, което да показва, че някога това е било специално място“, казва г-жа Гил за своя проект. „Първата ни цел е да възстановим къщата му такава, каквато е била. Това е част от по-голям проект, който да привлича хора към това красиво място и да свърже различни общности. Това е, което дядо ми би искал. Не става дума за търговски проект. Той е насочен към общността.“
Бунтари
Гленбък, подобно на най-известния си син Шенкли, е бил дом на бунтари. Собствениците на мините се опитвали да потискат политическите брожения. Те предупреждавали, че всеки, който даде подслон на социалиста Киър Харди по време на миньорските бунтове през 70-те години на XIX век, ще бъде изгонен от дома си. Но Гленбък остава непокорен.
„Имали сме нашите герои, които са изградили свой кодекс от ценности и разбирания за добро и зло в своя свят“, казвал Шенкли за селото. „Говорехме помежду си и един за друг. Забавлявахме се, шегувахме се, смеехме се и преувеличавахме.“
Той продължава да се връща там дори след болезненото му преждевременно пенсиониране през 1974 г. Спомените на внучката му са за Шенкли, който се разхожда със семейството си из околните хълмове.
„Искаме да затворим кръга и да помогнем и на други хора да открият това красиво място“, казва г-жа Гил.
Прави от Ливърпул супер отбор
Боб Шенкли е треньорът, който превръща Ливърпул от борещ се за оцеляване отбор в клуб с амбиции и страшилище.
Когато идва през 1959-а, заварва пълна разруха. „Това е най-голямата тоалетна във Великобритания. Започваме всичко наново“, казва шотландецът, когато прекрачва прага на „Анфийлд“. По това време организация на работа няма, теренът е в окаяно състояние, както и всичко покрай отбора. Той преобразява клуба с хъса и философията си. Учи играчите, че за Ливърпул трябва да са готови на всичко – така, както той е извървял пътя от бедното миньорско село до големия град.
Именно Шенкли прави от клуба гранд. В т.нар. стая с обувките той води дълги разговори със своя щаб, включващ Боб Пейсли, Джо Фейгън и Рубен Бенет. Тримата са бивши играчи на Ливърпул, подбрани лично от Шенкли. Тук те обсъждат от сутрин до вечер футбола, тук се раждат идеи, които ще бъдат приложени в следващите две десетилетия.
За 15 години под ръководството на шотландеца Ливърпул става супер сила и печели три титли. Оттегля се през 1974 г. и гледа отстрани как наследникът му Боб Пейсли извежда отбора до три купи на европейските шампиони и 6 титли на Англия.
