Марк Бернал е прекарал повече от половината си живот в Ла Масия (школата на Барса – бел.ред.) и преживява най-сладкия си момент, откакто е играч в първия отбор на Барса. Но футболът има и тъмна страна, която той управлява с помощта психолог от 14-годишна възраст. Не защото се е пречупил вътрешно, преди да скъса кръстните си връзки на „Вайекас“, а защото е научил, че да играеш за голям клуб изисква да се грижиш за главата си така, както и за краката си. На 27 август 2024 година, в 96-ата минута на мач срещу Райо Валекано, вундеркиндът на Барса падна на терена и не можа да стане. Отне му 382 дни, за да се почувства отново футболист. Сега, на първия си тренировъчен лагер националите на Испания U21, той споделя историята си за устойчивост пред „Марка“.
- Представяше ли си преди година, че ще бъдеш титуляр и ще вкарваш голове за Барса сега?
- Много съм щастлив от всичко, което ми се случва, особено след тази контузия. Мисля, че това беше най-лошата година, която един футболист може да има, най-лошата контузия. И да видя това, което преживявам сега, е нещо уникално, което никога не съм очаквал.
- Ако споменем датата 27 август 2024 г., какво ти идва на ум?
- Най-лошият ден в живота ми. Болката, която чувствах вътре в този момент, е най-лошата, през която съм преминавал.
- Каква беше първата ти реакция?
- Първото нещо, което ми дойде на ум, беше, че няма да мога да играя футбол една година. А също и любопитството да знам как ще се върна. Това беше първото нещо, за което си помислих.
- Как каза на семейството си?
- Брат ми беше там, на този мач, и видя инцидента. Всички видяха как напуснах терена. Мисля, че тази картина повлия на всички. А след това, когато се върнах в Барселона и ми казаха за контузията ми, семейството ми бе до мен. Беше им много трудно и на тях.
- Беше дълъг процес на възстановяване с много подкрепа...
- В крайна сметка, хората, които ти помагат, са тези, които винаги са близо до теб в ежедневието - семейството, приятелите. И най-вече моят физиотерапевт Борха, който беше с мен през цялото време, докато ме лекуваше. И специалистите по рехабилитация. Целият екип.
- Имаше ли съобщения от някого, когото не сте очаквали, и които са ви докоснали особено?
- Да, доста играчи, които честно казано не очаквах ми пишат - Шави, Бускетс, Иниеста, дори Серхио Рамос. Те наистина ме развълнуваха. Това означаваше много за мен. Казаха ми, че мога да премина през това. Пожелаха ми да бъда силен и да запазя духа си.
- Изведнъж кариерата ти спря рязко само на 17 години...
- Беше невероятно трудно, особено първия месец. Да не можеш да ходиш или да правиш каквото и да било... Този месец е много труден, особено психически. Трябва ти помощ, дори, за да си легнеш. А после и да заспиш. Спиш както можеш. Такъв беше процесът.
Цялото интервю четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
