Едно от най-шокиращите неща в спада на формата на Килиан Мбапе във втората половина на миналия сезон в ПСЖ бе обоснованото подозрение, че той вече губи легендарното си линейно ускорение. Разбира се, той продължаваше да бъде невероятно бърз, но сякаш онази експлозивност при старта на спринтовете му сякаш започваше да намалява. На книга нещата не стояха толкова зле. Той завърши последната си кампания в ПСЖ с рекордните за него 44 гола във всички турнири. С Франция стигна до полуфиналите на Евро 2024, а седмица по-късно бе представен официално като играч на Реал Мадрид.
И все пак в последните си седмици в Париж и след това по стадионите в Германия той не правеше неща, които да накарат феновете да станат от местата си в очакване на нещо фамозно. Така беше и в началото на престоя му на „Бернабеу“. Искрата в играта му сякаш тлееше на привършване и изведнъж той се завърна с гръм и трясък. Защитниците започнаха да гледат гърба му, а вратарите да вадят топката от мрежите.
Скоростта винаги е била негово основно оръжие, но е била използвана по-различен начин от треньорите през годините и всички те са допринасяли за неговата еволюция. Тя е заложена генетично в него, защото баща му Вилфред е бил футболен треньор, а майка му Фахза Малари е бивша хандбалистка. От научна гледна точка неговите физически качества се обясняват чудесно от доктор Дейвид Лън, който се е специализирал в областта на спортната биомеханика.
Цялата разработка четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
