П рез 1991 година японската футболна асоциация пусна своя 100-годишен план за развитие. Целта е ясна да се изгради отбор, който да спечели световното първенство. Преди години това изглеждаше невъзможно, но сега изглежда постижимо. Националният селекционер Хаджиме Мориясу никога не е крил амбициите си. „Много хора смятат, че е невъзможно да спечелим мондиала. Ние ще покажем, че е възможно“, смята японецът.
Той често дава за пример пробива на Хърватия до финала през 2018 година. „Шахматистите“ показаха, че чрез единство и колективната вяра може да се преодолее разликата между традиционно силните отбори и изгряващите такива. Срещу Швеция „самураите“ още веднъж показаха защо са един от най-вълнуващите за гледане отбори. В този мач те не блестяха в атака, за разлика от предишните им двубои срещу Нидерландия и Тунис. В последния сблъсък японците знаеха, че дори равенство ще им е напълно достатъчно, за да продължат. Те предпочетоха да се концентрират върху стабилността в защита.
Когато топката беше в противника, Япония играеше във формация 5-2-3 или 5-3-2. Целта беше ясна, да се спре контрола на Швеция в средата на терена. Нападателната тройка стоеше близо единдо друг, за да блокира възможните пасове между линиите, с което караха скандинавците да играят по фланговете. Когато „самураите“ пресираха високо, се наблюдаваше игра човек за човек.
Дайчи Камада пък заставаше до дефанзивния халф, докато бековете-крила се изнасяха напред по терена, за да затворят „тре крунур“ в собственото им поле. По този начин Япония принуждаваше своя съперник да стои далеч от средата на терена и да играе в по-безопасни зони. С топката „самураите“ правеха нещо напълно различно. Те бяха динамични и постоянно сменяха позициите си. Танака контролираше всичко от задни позиции. Той завърши срещата с 93 докосвания до топката, повече от всеки друг в мача. Понякога му се налагаше да влиза между централните защитници, за да станат трима в тази зона. В другите случаи Танака оставаше в средата на терена, докато Хироки Ито излизаше на фланга, за да създаде временно защитна четворка. Всяка промяна правеше изграждането на атаките различно, но без да нарушава ритъма на японците.
Широко стоящите централни защитници се превърнаха в оръжие за азиатския отбор. Ито многократно отиваше отвъд бека-крило. Накамура навлизаше в средата на терена, което позволяваше на Ито да използва целия фланг. По този начин тимът на Швеция беше принуден да разтяга защитата си. Ротациите между Накамура, Доан и Маеда правеха атаките разнообразни и трудни за проследяване.
Това беше още едно напомняне, че този отбор е добре трениран и на изключително високо тактическо ниво. Единственото нещо, което липсва на този отбор, е ефективността в последната третина. Швеция се защитаваше добре при разиграванията в средата на терена, което лимитираше възможностите за извеждане на Доан и Маеда на опасни позиции. Може би за първи път през турнира японската структура произведе повече притежания, отколкото чисти положения. Това обаче не променя голямата картина. Япония остана непобедена срещу европейски отбор от 2019 година. Впечатляващото е, че те го правят без част от основните си футболисти като Митома, Ендо и Минамино, които заради контузии не са на световното.
Целият текст четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
