Ако случайно попаднете в Загреб през есента, може да се разходите до тренировъчната база на Динамо. Много вероятно там ще видите зрял мъж да играе с юношите U15. Той е елегантен, техничен и изглежда много по-млад от неговите 58 години. Ако чуете, че го наричат президента, това е той. Звонимир Бобан не е загубил любовта си към футбола и понякога отново обува обувките, за да се разтъпчe, след поредното безкрайно шофиране. В близките месеци му предстои отново да кръстосва по маршрута до Милано, за да коментира мачовете от евротурнирите за Sky Sport. Казва, че никой не е пътувал по магистралата А4 повече от него. Преди щом седнеше зад волана, слушаше музика, но днес по-често говори по телефона. Преговаря за футболисти или обсъжда Шампионската лига и....живота.
- Звонимир, да започнем с трите ключови теми в Шампионската лига. Ще се справи ли Моуриньо с новото предизвикателство в Мадрид или най-добрите му години са зад гърба му.
- В последно време нещата не му се получават особено добре, но ако влезе в ритъм може и да успее. Това обаче ще е много трудно.
- Защо? Сигурно имате впредвид, че има отбори които са много по-силни и Реал.
- Барселона, ПСЖ и Байерн – определено. Ямал е личният ми кандидат за „Златната топка“. Той е невероятно талантлив. Още е млад, но играе с лекота каквато никой друг няма. Сред английските отбори бих отличил Арсенал – това е четвъртият ми фаворит. Новият формат на турнира се оказа сполучлив, с него няма скучни мачове.
- Може ли да бъдеш президент на футболен клуб и телевизионен коментатор едновременно.
- Да работата ми на коментатор ми позволява да погледна на футбола от друг ъгъл и да запазя любовта си към Италия.
- Да поговорим за фаворит №1 в Шампионската лига. Бихте ли поставили Луис Енрике в Топ 10 на най-добрите треньори за всички времена?
- Не си падам по този рейтинги, но Луис Енрике без съмнение вече е част от историята. Честно казано, не мислех, че е толкова добър, но той направи чудо. Порази ме как успя два намери място за Дембеле, който в Барселона изобщо не знаеше как да си взаимодейства с останалите футболисти. Затова го поставям в една категория с най-великите – редом до титани като Щефан Ковач, Ариго Саки, Йохан Кройф, Пеп Гуардиола и Фабио Капело.
- Мареска ли е подходящият човек за заместник на Гуардиола в Сити?
- На мен ми допада много. Той има проактивен поглед към футбола. В избора му има много логика.
- Ако бяхте на мястото на Гуардиола, щяхте ли да поемете националния отбор на Италия?
- В случая моето мнение е без значение. Важното е какво мисли Пеп. От едва страна, вероятно перспективата, че няма да му може да работи с отбора всеки ден не му е особено приятна. Със сигурност знам, че той много уважава Малдини, но е преценил, че сега не е моментът. Трябва да му благодарим, че даде толкова много на футбола дотук.
- Кой е допуснал грешката, довела до тоталния хаос във федерацията след отказа на Гуардиола?
- Зависи какви са били уговорките и кой ги е нарушил. Това определено не е Малдини.
- Добре, но изборът на Пирло за национален селекционер не е ли малко смущаващ. Той се провали тотално в Ювентус, а след това води турския Карагюмрук, Сампдория, откъдето го изгониха след три мача в Серия Б и Юнайтед ФК от Дубай. С подобна визитка....
- Пирло няма никакви успехи като треньор. Това е безспорен факт, но той знае какво е национален отбор. Той не е глупак, а футболистите го считат за гений
- Има ли проблем с манталитета италианският футбол ?
- По отношение на идеите имаме съвсем различни разбирания с Европа относно скоростта. Италианския футбол не е особено атакуващ, става все по-силов и все по-малко проактивен. През 90-те години всички силни отбори в Серия А играеха с четирима души в отбрана и двама по крилата. Днес се използват модернизирани версии на катеначото с трима защитници. Клубовете трябва да изменят методите си, но федерацията не може да ги принуди насила.
- Няма ли все пак надежда?
- Комо. Аз съм фен на техния проект, а също така и на начина, по който Сеск Фабрегас тренира отбора. Освен това там е Батурина – момче от Динамо като мен.
- Може ли Комо да стане шампион?
- Като гледам как играе, да. Те могат да усложнят живота на всеки. Но големият фаворит си остава Интер и то със значителна преднина пред останалите. Освен това историята също тежи, има моменти, в които емблемата и фланелката решават много неща.
- Кой поставяте след Интер?
- Ювентус и Рома.
- А Милан?
- Милан вече много години не прави нищо като Милан. Не виждам никакъв прогрес при тях, освен, че това лято си върнаха смелостта да се играе атакуващ футбол. През 2025-26 те се провалиха в решаващия срещу Каляри защото цял сезон играха защитно, и когато се наложи да атакуват, не можеха да доминират. Това лято платиха много пари за Гонсало Рамош. Според мен, цената му е раздута.
Той се движи много, вкарва голове и има нюх, но няма нивото, с което да промени хода на мача. Вместо него ме грабна история на Алфаджо Сисе – момче, който се е измъкнало от мизерията, тръгвайки от нулата на благодарение на таланта.
- Правилно ли постъпи Модрич, съгласявайки се да играе още един сезон на 41 години?
- Лука е гений, а геният не зависи от възрастта защото предугажда ситуациите предварително. Но сега ще му е трудно в системата на Аморим. При Алегри го подсигуряха два халфа, а той играеше като изтеглен дълбоко назад плеймейкър, сега ще му се налага да тича по 60 метра. Това няма да е лесно.
- Какъв е животът в Динамо?
- Гордея се с това, че съм първият демократично избран президент в историята на клуба. Но в душата си съм още футболист. Нервирам се, когато трябва да стоя на трибуните и обикновено не гледам мачовете на Динамо. Но миналия сезон с победите за първенството и за Купата бе най-добрият момент в цялата ми кариера
- Наистина ли? По-добър от Шампионската лига с Милан?
- Да, Баща ми работеше в клуба. На 18 години станах капитан на мъжкия отбор. Динамо е на първо място за мен след семейството.
- Кое е по-трудно – да си президент или баща?
- Президентът има повече ангажименти и вероятно работата му е по-сложна, но за грешките, които допуснеш като баща, после плащаш цял живот. Надявам се, че съм направил такива.
- Любовта във футбола обаче идва и си отива. Как стоят нещата с Чеферин, след като напуснахте УЕФА. Поддържате ли някакви отношения.
- Не. Всеки от нас живее с решенията си и последиците от тях.
- Какво може да кажете за начина, по който Инфантино управлява световното първенство като започнем с казуса с Балогън?
- Пътят на футбола е загубен, както и уважението към институциите. В първите си години Джани се справяше добре. С него ФИФА стана по-чиста, но сега политиката, властта и бизнеса станаха прекалено много. Много ми е жал за това, но не обвиняван Инфантино за него.
- Кой мач бихте пуснали на едно хлапе, за да му покажете какъв бе футболът в доброто старо време на Серия А.
- Финалът на Шампионската лига през 1994 г., когато Милан победи Барселона с 4:0.
- Най-голямата ви грешка?
- Топката, която загубих срещу Франция на полуфинала на световното първенство през 1998. Бях капитан в този мач и дотогава никога не бях правил подобна глупост. Никога няма да си я простя.
- Кога е по-добре да си футболист – през 90-те години или днес?
- Станах световен при младежите, а после играех в Милан – най-силният клуб в света. Днес се печелят повече пари, ....и какво от това.
- Има ли някой, с който сте скаран от години и бихте искал да се сдобрите?
- Не, но аз желая всичко най-хубаво, дори и на хората, с които не поддържам отношение.
- Имате ли тежък характер?
- Вероятно не мога да се „презентирам“ в добра светлина, имам твърди убеждения, с които не правя компромиси, но не мисля че съм непоносим. Не съм и светец.
