В началото на юли Джейлън Грийн стана част от грандиозната сделка по преминаването на Кевин Дюрант от Финикс Сънс в Хюстън Рокетс. В резултат на това 23-годишният баскетболист и съотборникът му Дилън Брукс поеха в обратна посока и от новия сезон в НБА ще играят в Сънс. Грийн използва theplayerstribune.com, за да се сбогува с Хюстън и да излее душата си.
Знаете ли кое е любимото ми нещо в Хюстън? Че е град на амбициозни хора. Отстрани градът може би изглежда прекалено меланхоличен, прекалено южняшки. Все неща от този род.
Но ако живееш в него, знаеш, че тук долу има хора от цял свят, които се опитват да намерят своето място под слънцето. Затова и мястото е заредено с невероятна творческа енергия. Храната, музиката, хората... Хюстън е едно от най-недооценените места в Америка, братле. Не ми се ще да раздухвам прекалено нещата, за да ги запазя за себе си. И за всички, които са оттук.
Щастлив съм, че бях част от Рокетс. Трудно ми е да повярвам, че вече говоря в минало време. Но такъв е животът в НБА. Никой не обича да бъде търгуван. Но го приех, това е бизнес. Ако аз седях в директорския стол, щях да направя абсолютно същата сделка. Тя е добра и за двете страни, затова и се вълнувам да се преместим заедно с Дилън Брукс във Финикс Сънс и да пренесем там манталитета си на победители, който изградихме тук долу, в Хюстън.
Какво е онова нещо, което хората казват в такива моменти? Не плачи, че е свършило, радвай се, че е било. Усмихвам се, братле. Любовта ми към Хюстън е необятна. Съжалявам, може би ще наритам много задници с изказването си, но винаги, когато ви виждам, ще ви говоря с любов. Някои пичове казват тези неща на раздяла. Но аз съм искрен. Пораснах тук, дойдох на 19, когато все още дъвчех шарени бонбони преди мач. Тръгвам си като баща.
Живот и смърт
По онова време всички бяхме млади. Най-доброто за нас беше тук и сега. Може би много отбори биха се отпуснали през последната четвърт на мачовете от редовния сезон от февруари нататък, мислейки си къде ще бъде купонът след това. Но при нас всяка топка беше на живот и смърт. Дори когато губехме, се забавлявахме. Нашата философия беше: „Ние сме млади и атлетични, така че нека го направим.“
Летяхме във всяка зала, в която играехме. Ветераните от другите отбори ни гледаха и сякаш казваха: „Спокойно, едва вторник е. Май се натискате да бъдете избрани.“ Но ние искахме да въздишат по нас. Не се натискахме да бъдем избрани където и да било. Искахме да побеждаваме в този момент.
Ветеран
В първата ми година в Хюстън спечелихме 20 мача. Три години залата ни беше препълнена за плейофите. Винаги ще се гордея с този факт. Въпрос на култура е. Бяхме млади момчета, но имахме и ветерани като Фред Ванвлийт, които имаха натрупани не едва и две победи в лигата. Те ни показваха пътя.
Никога няма да забравя една случка. В онзи мач ми вървеше в стрелбата. Вкарах три или четири поредни точки в началото на мача. При следващата възможност подадох. Когато си прекалено млад, винаги се питаш какво трябва да направиш. „Дали пък не трябва да подам“, задавах си въпрос и аз. И тогава Фред ме погледна по време на една от почивка и ми даде зелена светлина пред всички. „Нима наистина подаде тази топка? Стреляй, човече!“.
Бяхме толкова сплотени. Затова е трудно да се сбогувам. Не мога просто да публикувам списък със състава. Прекалено прозаично, прекалено неангажиращо. Всеки един от съотборниците ми е някой, с когото съм бил близък. Някой, с когото ще поддържам връзка и след баскетбола. Дори треньорите. Всички вие, момчета, знаете, че става въпрос за нещо много повече от баскетбол. Знам, че помните колко много разговори за живота сме провели. Благодаря, че ми помогнахте да се справя с нещата, които не разбирам. Не само като баскетболист, но и като баща и мъж.
Телефон
И тук идва ред на моя турски брат Алпи (Алперен Шенгюн – б.р.). Когато за пръв път дойдохме тук като деца, не разбирах какво ми говориш. Учехме те да псуваш на английски. Спомняш си, нали! Пускаше ми турски рап, а аз дори не успявах да се раздвижа. Съжалявам, Алпи. Ти си моето момче. Не знаех, че европейците могат да бъдат толкова земни. Мислех, че всички са луди. Но не, Алпи е адски готин.
Най-доброто доказателство за времето, прекарано тук, е, че в деня, в който станах част от голямата сделка, прекарах целия ден на телефона. Знак как е в НБА. Някои момчета се обаждат на един или двама от отбора, когато дойде време да напуснат. А аз се обадих на всеки един от състава. Започнах сутринта и когато приключих, беше време за вечеря.
Нервен стомах
Първият човек, на когато се обадих, беше майка ми. Ако дори за секунда съм изпитвал самосъжаление, то изчезна в мига, в който тя вдигна телефона. Много майки работят през нощта, за да осигурят децата си. Моята даваше смени в поправителен дом. Това е адски изморително. И въпреки това, щом се прибереше у дома сутрин, тя караше три часа до Оукланд, за да ме заведе да играя баскетбол. Спеше в колата между мачовете.
Хей, мамо, помниш ли как ми се свиваше стомахът преди всеки мач? Бях адски нервен. „Ако си нервен, значи си готов“, казваше ми мама. Беше права.
Дълги пътувания, баскетбол, бизнес задачи. Това винаги е бил нашият живот. Нищо няма да се промени сега. Финикс е добър отбор, който иска да бъда себе си. Това е още една възможност да покажа на хората колко дълбока е любовта ми към играта. И още една възможност да накарам да млъкнете всички вие, дребнави хейтъри.
Играя баскетбол, за да живея. Как мога да имам лош ден? Всеки ден, в който играя баскетбол, е добър. Хюстън, благодаря за любовта. Но ако ви разбия следващия сезон, просто си спомнете за добрите ни времена.
Ходи със 17 години по-голяма кака
Вече повече от две години Джейлън има връзка със 17 години по-голямата от него Драя Мишел.
Заради разликата във възрастта мнозина не вярваха в любовта им. Напук на всички критици двамата са все още заедно и дори се радват на 14-месечна дъщеря Лайт.
„Не мога да разбера какъв им е проблемът. Ние сме двама възрастни, които се обичат. Защо това дразни хората? В крайна сметка любовта си е любов“, заяви 40-годишната Дрея в съвместно интервю с баскетболиста тази седмица. Нейният Джейлън пък признава, че той е този, който направил първата крачка, като й изпратил съобщение. „Благодаря, че го направи“, обръща се към него актрисата, която се изявява и като дизайнер и телевизионна персона. Тя доби популярност с ролята си в сериала „Баскетболни съпруги“. Може да се похвали и с не едно или две завоевания сред силния пол. През леглото й е минал и музикантът Крис Браун.
Освен дъщерята от Грийн има още две деца, като синът й Книко е съвсем близо до възрастта на баскетболиста.
