П резидентът на Българската федерация по лека атлетика Георги Павлов представи днес на официална дискусия първата интерактивна карта за състоянието на лекоатлетическата инфраструктура в България – съвместна инициатива на БФЛА и Българския олимпийски комитет. Картата обхваща над 100 обекта в повече от 70 града и представя актуалното състояние на инфраструктурата, както и предизвикателствата и възможностите за нейното развитие. След представянето се проведе и двучасова дискусия по темата.
Домакин на събитието бе новоизграденият стадион „Българска армия“ – най-модерното спортно съоръжение в България. Реализацията на проекта чрез публично-частно партньорство между държавата и частен инвеститор е пример за възможностите за развитие на съвременна спортна инфраструктура.
Участие в дискусията взеха Весела Лечева, председател на Българския олимпийски комитет, Георги Александров, съветник по въпросите за младежта и спорта, Мария Цветкова, зам. министър на младежта и спорта, проф. Красимир Петков, ректор на НСА „В. Левски“, Калин Каменов, кмет на Враца, инж. Огнян Атанасов, кмет на Кюстендил, Николай Бухалов, зам.кмет на Пловдив, Мария Киркова, кмет на Харманли, топ атлетите Божидар Саръбоюков и Александра Начев и треньорът Димитър Карамфилов. Сред гостите бяха депутатът Йордан Йовчев, зам.ректорът на НСА „В.Левски“ Христо Андонов, Даниел Димов, генерален секретар на БОК, доц. д-р Румен Стоилов, президент на БФджудо както и много кметове и представители на местната власт от цялата страна.
Интерактивната карта може да бъде намерена на следния линк: bfla.org/map/
„Благодаря ви, че днес сте тук и че заедно можем да поставим на обсъждане един от най-важните въпроси за бъдещето на българския спорт – състоянието и развитието на спортната инфраструктура, заяви в приветствието към участниците Георги Павлов. - През последните години в България се инвестират средства в спортни съоръжения. Изграждат се нови стадиони, ремонтират се писти и зали. Това е положителен процес, който Българската федерация по лека атлетика подкрепя. Но има няколко важни въпроса, на които трябва да си отговорим. Строим ли там, където действително има нужда? Изграждаме ли това, от което спортът има потребност? И използват ли се ефективно средствата, които държавата и общините инвестират?
Именно тези въпроси ни накараха да предприемем национално проучване на състоянието на лекоатлетическата инфраструктура в България.
Отделихме време и обиколиха страната, за да посетим атлетическите съоръжения, разговаряхме с представители на местната власт, треньори и спортни клубове. Искахме да видим какво е реалното състояние на базите, какви условия имат нашите състезатели и какво е необходимо да бъде направено. Резултатът е интерактивна карта, която събира на едно място информация за лекоатлетическите съоръжения в цялата страна“.
Павлов предложи и конкретни стъпки за по-бързо реализиране на проектите.
„Първо – участие на федерациите още на етап проектиране.
Много често решенията за изграждане или ремонт на спортни съоръжения се вземат, без да бъде потърсена експертизата на съответната спортна федерация. А това води до пропуски, които впоследствие трудно и скъпо могат да бъдат отстранени. Затова предлагаме да бъде създаден механизъм за предварително съгласуване на проектите за нови и реконструирани лекоатлетически съоръжения с БФЛА в частта, която касае техническите изисквания на нашия спорт. Не искаме да създаваме допълнителни административни пречки. Напротив – искаме да помогнем на общините и държавата да инвестират по-ефективно, така че всяко съоръжение да бъде функционално и да отговаря на съвременните изисквания.
Второ – инвестициите да бъдат съобразени с реалните потребности.
Нашето проучване установи и случаи, които поставят сериозни въпроси за ефективността на направените инвестиции. Например в Джебел, Царево и Белица има изградена лекоатлетическа инфраструктура, но според събраната от нас информация липсват действащи лекоатлетически клубове, които да я използват за системна тренировъчна дейност. В същото време има населени места със спортни традиции, активни клубове и стотици трениращи деца, където условията са крайно ограничени. Това разминаване показва необходимостта от по-добра предварителна оценка. Преди да се вземе решение за изграждането на ново спортно съоръжение, трябва да е ясно кой ще го използва, каква дейност ще се развива там и как ще бъде осигурена неговата поддръжка.
Трето – пряка комуникация между спорта, общините и държавата.
Българската федерация по лека атлетика иска да бъде активен партньор и посредник между спортните клубове, местната власт и държавните институции.
За целта е необходимо да бъде създаден ясен и работещ механизъм за комуникация.
Днес много често една добра идея се губи в месеци на разговори и административна кореспонденция. Понякога общините не знаят към кого да се обърнат за специализирана спортна експертиза, а федерациите трудно достигат до институциите, от които зависи решаването на конкретен проблем.
Ние предлагаме да има директен канал за комуникация, с ясно определени лица за контакт и възможност за своевременно обсъждане на инвестиционните намерения.
Общината да знае към кого да се обърне за експертна помощ. Федерацията да има възможност пряко да представя потребностите на своите клубове. А държавата да разполага с обективна информация, когато определя инвестиционните си приоритети. Така ще спестим време, ще избегнем ненужни административни забавяния и ще можем по-бързо да преминаваме от обсъждането на проблемите към тяхното решаване. Тук искам да обърна внимание и на възможностите за публично-частно партньорство. Днес се намираме на стадион „Българска армия“ – пример за това как сътрудничеството между държавата и частен инвеститор може да доведе до реализирането на мащабен инфраструктурен проект. Вярвам, че този модел заслужава да бъде обсъден и като една от възможностите за развитие на други спортни съоръжения в страната.
Четвърто – създаване на обща национална картина на спортната инфраструктура.
Проблемите, които установихме в леката атлетика, не са изолирани. С подобни предизвикателства се сблъскват и много други спортни федерации. Затова вярвам, че съвместната ни работа с Българския олимпийски комитет може да постави началото на един много по-мащабен проект. Нашето предложение е интерактивната карта да бъде разширена и към останалите спортове, така че за първи път да разполагаме с обща национална картина на спортната инфраструктура в България. Всяка федерация би могла да предостави информация за състоянието на своите съоръжения, за потребностите на спортните клубове и за необходимите инвестиции. По този начин ще стане ясно не само къде има проблеми, но и какви са общите приоритети за развитието на българския спорт. Тук виждаме ключовата роля на Българския олимпийски комитет. БОК може да бъде обединяващата институция, която да представя общите потребности на спортните федерации пред държавата и да съдейства за изграждането на траен механизъм за сътрудничество. Защото когато знаем какво имаме, какво ни липсва и от какво действително се нуждаем, можем да планираме и инвестираме много по-разумно и ефективно“, заяви Георги Павлов.
"През последните 20 години състоянието на спортната инфраструктура е тема на много коментари. Това е тема, която е повдигана не от едно правителство и не от една федерация. В последните години се инвестираха не малко средства, но сякаш това ставаше "на парче". Това се случваше без водещата роля на спортните федерации и клубовете, които са тези, които развиват спорта. Нашата най-важна цел е пирамидата, която с колкото по-голяма основа е, толкова по-големи успехи ще носи. Тази пирамида не може да се изгради без съоръженията за ежедневни спортни занимания", каза председателят на БОК Весела Лечева. Тя похвали и новия облик на стадион "Българска армия", където се проведе събитието, и го даде за пример за успешно партньорство между държава, община и частен бизнес.
"Този стадион се изгради най-вече усилията на клуб ЦСКА и частната инициатива и средствата, които бяха инвестирани - повече от 100 милиона евро. Това нямаше как да се случи без да използваме механизма за публично-частно партньорство. Ние в БОК вярваме в публично-частното партньорство, за да могат да се случват хубави неща в България. Утре ще обсъждаме бюджета за спорта и няма как да не отделим внимание и на бюджета за спортна инфраструктура. Ясно е, че бюджетите на общините и на държавата са в дефицит и недостигат за изграждането на една сериозна спортна инфраструктура, каквато навремето имаше в България. Започнали сме картографиране на цялата спортна инфраструктура в България. Спортните обекти - държавна и общинска собственост, са 1770, от които 97 процента са общински. От тях само 5 процента са в много добро състояние, другите са в прилично. Без инвестиции в тези бази няма как да мотивираме родителите да запишат децата си да тренират", добави Лечева.
"С помощта на общините, ресорните министри и Народното събрание можем заедно да определим вярната посока. Много се инвестира, но на парче и малко от кметовете включиха в дискусиите и спортните федерации. Затова искам да дам пример с близки до нас държави. Една Унгария, която е 9 милиона, при съществуващи 50 плувни комплекса, изгради през последните 10 години 70 нови. Плюс това там бяха направени 50 нови многофункционални тренировъчни зали плюс стадион специално за лека атлетика, за който бяха отделени 300 милиона евро и на който се проведе световно първенство по лека атлетика. До него се направи тренировъчен стадион, зала, а отделно се изгради и стадион "Пушкаш" за 70 000 души, за който даже не знам какъв е бюджетът. Не искам даже сравнявам инвестициите, които се правят в държави като Казахстан и Узбекистан. В тези страни се наливат милиарди за спорта. В Албания също построиха много нова спортна инфраструктура, в Сърбия - също. България в това отношение изостава, при това много категорично", обясни председателят на БОК.
"Преди всичко искам да благодаря на Българската федерация по лека атлетика и на Българския олимпийски комитет, че реализираха тази инициатива. Това е нещо много ценно и полезно и знам, че вие сте горди с този труд, който се положили. Хубаво е, че отделните клубове и общини ще имат възможност да допълват тази карта. Всички тук милеем за леката атлетика и за българския спорт и сме наясно, че за да се развива спортът в България, трябва да има подходяща инфраструктура и добри условия за спорт. В България показваме, че въпреки липсата на добри условия, талантите ги има, трудът е положен. Създаването на добри условия обаче е важно не само за елитния спорт, а и за детско-юношеския. Въпросът е с финансирането, което не е толкова голямо, да направим нещо работещо, за да могат да се осигурят условия на спортистите. От тази карта можем да видим къде има развити центрове за лека атлетика и къде спортистите и треньорите се трудят най-здраво. Чрез тази карта ние ще можем да насочим приоритетно финансирането на тези средства", каза зам.министър Мария Цветкова.
Георги Александров приветства участниците в дискусията от името на президента Илияна Йотова.Съветникът по въпросите на младежта и спорта на държавния глава даде и своето мнение по въпроса с инфраструктурата не само за атлетика, а и за спорт. Поздравителен адрес към гостите имаше и от Петър Стойчев, председател на комисията за младежта и спорта към 52-ото НС.



















