К огато футболистите доближат 40-годишна възраст, повечето от тях мислят за край на кариерата си. Темата обаче е посветена на изключенията от това правило. За играчите, които радват феновете на световни първенства и след навършване на кота 40. Първият, който се присмива ба на темата за възрастта е камерунската легенда Роже Мила, който по време на мондиала в САЩ през 1994 г. стана най-възрастният състезател в историята на турнира със своите 42 години.
Рекордът bе подобрен едва през 2018 г. в Русия от колумбийския вратар Фарид Мондрагон (43 години и 3 дни), но Мила запази върховото постижение за най-възрастен полеви играч. И това лято рекордът на камерунецът ще остане, но в компанията „40“ ще се присъединят още Кристиано Роналдо (41), Лука Модрич (40) и Един Джеко (40). А ако добавим и вратарите Мануел Нойер (40), Гилермо Очоа (40) и Крейг Гордън (43), бройката ще набъбне до 6 – безпрецедентен случай в историята на турнира. Каква е тайната им за спортното дълголетие?
Нападателят на Босна жертва времето си за кафе след тренировка за сметка на възстановителни упражнения и стречинг. „Никога не бих могъл да си представя, че все още ще играя на 40 години. Но винаги се опитвам да помагам на тялото си, на краката си и през последните 10 години трябва да работя малко повече. Това е формулата“, казва той.
Джеко признава, че болката е неразделима част от ежедневието му, като добави, че е намалил бягането с напредването на възрастта. „Цялото тяло ме боли сутрин. Трябват ми няколко минути, когато се изправя преди болката да отшуми. Това е нещо нормално, все пак не съм същият, както преди 10 години. Може би едно бягане в по-малко може да ви помогне да вкарате един гол повече. Ако тичам с младите защитници, нямам шанс, но това никога не е била моята сила“, смее се той.
Следващият в графата е Кристиано Роналдо. За 41-годишния португалец това ще е рекордно шесто участие на световно, а физическото му състояние е обект на изследвания и анализи в няколко области. „Тялото ми се чувства добре. Искам да продължа да вкарвам голове и да помагам на отбора. Това е моят живот“, лаконичен бе 5-кратният носител на „Златната топка“.
Селекционерът на Португалия Роберто Мартинес знае, че си има работа с икона на световния футбол, но и с примерен капитан, както се изрази ласкаво за нападателя при обявяването на състава за мондиала. „Кристиано приема всеки ден за възможност да стане по-добър от вчера. Гладът му е голям и всички покрай него попиват от амбицията му. Лесно е да тренираш играчи с такъв хъс и желание. Те се грижат максимално за себе си и са взискателни към целия процес. Обсебени са от всичко, което може да им донесе успех. Без значение дали става въпрос за храна, тактика или нещо друго“, споделя Мартинес.
Лука Модрич отдава дълголетие си на любовта към играта, докато бившият му кондиционен треньор в Реал Мадрид Антонио Пинтус казва, че това се дължи на изключителното му ниво на професионализъм: „Лука отдава изключително внимание на тренировките, храненето, възстановяването си. Той е рядък пример за спортно дълголетие, резултат от ежедневна отдаденост“.
Луис Бранкиньо – доцент в политехническия институт в Порталегре, Португалия, и е съавтор на спортно-научен труд „Кривата на стареенето“ Как възрастта влияе върху физическите постижения в елитния футбол“, анализира биологията на тримата състезатели. „Според нашето изследване, тези играчи са очевидни изключения“, казва Бранкиньо. „Ако погледнем тялото, мускулната сила на играча започва да намалява около 27 или 28-годишна възраст. Същото важи и за мускулните влакна. Това, което тези играчи, както и техните треньори, правят толкова добре, е да балансират естествената съпротива на тялото срещу тази физическа активност, като същевременно поддържат тялото стабилно. Ако крилото загуби скоростта си, го премествате в централната зона, където спринтовете са доста по-малко“, обяснява Бракиньо.
Цялата разработка четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
