Париж, Татяна Манова, наш пратеник
Посвещавам медала първо на себе си, защото минах през много, призна Боряна Калейн след среброто в Париж.
„После отличието е за моето семейство, което ме подкрепяше във всеки момент от живота ми. На треньорския ми щаб. И на всяко малко момиче, което мечтае един ден да стигне до олимпиада. Казвам му бъди щастливо и никога не се предавай“, заяви през сълзи Буба.
Относно подкрепата на Стилияна Николова, която остана първа резерва за финала, Калейн отбеляза: „Тя е наистина великолепна гимнастичка и много добър човек. Беше невероятно, че е до мен след случилото се вчера и съм й много благодарна“.
За самото състезание, в което беше изпреварена само от световната шампионка Дария Варфоломеев, Боряна каза, че е било състезанието на живота й.
"Това са много точки в нашия спорт. Понякога и една десета може да е решаваща. Аз съм много доволна от това, което направих като цялостно представяне. Още от подиум тренировката, през квалификационния ден, чак до финала. Просто не мисля, че можех да се представя по-добре. Аз реално се надскочих стократно от това, което съм показвала по състезания през последните няколко години. Но истината е, че ние много работихме заедно в тази посока, и съм благодарна на екипа, който стоя зад мен - Мариана Памукова, Бранимира Маркова, Илиана Раева. На целия медицински екип, просто на всички хора, които всекидневно са в залата. На нашите съдии Филипа Филипова, Мария Петрова, Християна Тодорова... Съжалявам, ако забравям някого. Това са страшно много хора, без които днес България нямаше да има сребърен медал в художествената гимнастика."
"Мисля, че тепърва ще осъзнавам какво значи това постижение“, призна тя по темата, че е изравнила Адриана Дунавска от Сеул’88. „В момента просто емоциите са много и аз просто съм щастлива от това, че си свърших работата. Определено имах едно спокойствие и увереност в себе си, че мога да се справя с това, което ми предстои още от началото на сезона. Но, разбира се, на такова състезание няма как да няма вълнение. Ако го кажа, ще излъжа всички. Просто емоциите са неописуеми. Радвам се, че аз успях да запазя своя фокус, но истината е, че много работих върху това през последните три години. Сега е време просто да си берем плодовете от труда на целия екип, защото без екипа си заникъде. "
"След като изиграх лентата, треньорката ми каза, че се гордее с мен. Че съм изиграла много силно състезание. А това да го чуеш от треньора си, който всекидневно ти показва критика и иска да подобряваш, е невероятно. Ти знаеш, че си направил всичко, което си могъл".
