2 ноември е специална дата за Александър Зверев. На 2 ноември тази година той официално оглави световната ранглиста в тениса. „Нищо никога няма да надмине 2 ноември 2001 г.: лекарят казва на майка ми, че страдам от диабет тип 1. Само преди няколко месеца съм навършил четири години“, казва Зверев. Това е сред основните житейски моменти на Александър Зверев, известен като Саша, син на Александър-старши и Ирина – руснаци, емигрирали в Германия в навечерието на разпадането на Съветския съюз. 9 131 дни след диагнозата, която е можела да сложи край на спортната му кариера, Зверев става номер едно в света. Той е 30-ият тенисист в историята на ATP, достигнал върха, и вторият германец след Борис Бекер, 35 години по-късно. Само два дни след това, във втория кръг на турнира от сериите „Мастърс“ в Париж, Зверев загуби от Лоренцо Музети. „Стресът от това да си на върха? Не мисля. Но имам чувството, че съм единственият номер едно, който трябва постоянно да се оправдава и да обяснява защо заслужава тази позиция. А това ме дразни.“
- Чакането беше дълго и изпълнено с препятствия. Струваше ли си всичко преживяно?
- Никой не е имал повече възходи и падения от мен. Преживях изключително трудни моменти. Именно затова достигането до първото място има и винаги ще има още по-специален вкус за мен.“
- Как бихте описали вкуса на първата си титла от Големия шлем в Париж?
- Това беше вкусът на облекчението. Преследвах тази цел през целия си живот. Но първото място в световната ранглиста има съвсем различен вкус. То означава, че през тази година съм бил най-постоянният тенисист, че най-накрая съм успял да поддържам високо ниво в продължение на месеци и сезони.
- Борис Бекер никога не ви е спестявал критиките си. Какво означаваше това за вас?
- Борис и Щефи Граф разглезиха нас, германците. През 80-те и 90-те години свикнахме с големи успехи. Сега е мой ред. Номер едно е символична фигура за цяло поколение в страната, която представлява. Надявам се да бъда добър пример.
- Поне по отношение на лоялността към собствените решения сте показали постоянство. Пробвахте различни треньори, но никога не се разделихте с баща си, дори когато целият свят беше срещу вас.
- Миналата година, когато имах много физически проблеми, разговаряхме. Да сменяш треньора си, когато не си в добра форма, не е особено разумно решение. Винаги съм вярвал, че с баща ми до мен мога да осъществя детските си мечти. А сега, когато успяхме да го направим заедно, всичко е още по-хубаво. Хората отвън, които ни критикуваха, нямаха ни най-малка представа колко работа вършим. А аз никога не съм се интересувал особено от критиките. Винаги съм имал доверие на своя екип. Но не критикувайте тях – критикувайте мен. Аз съм този, който излиза на корта всеки ден.
- В Париж Александър-старши плачеше като малко дете.
- Не бях изненадан. Той винаги си е бил ревльо...
- А каква е ролята на майка ви Ирина?
- Подчертавам значението на майка ми винаги, когато имам възможност. Тя без съмнение е най-важният човек в живота ми. Именно тя беше първата ми треньорка в Хамбург. Дължа ѝ основите на играта си – буквално тя ме научи да играя тенис. Тя беше и човекът, който за първи път ми каза: „Саша, ако го искаш, можеш да станеш изключително добър тенисист.“
- Не се е изплашила, когато лекарят ѝ казал, че дете с диабет никога няма да може да спортува професионално. Каква сила ви даде отказът на Ирина да приеме идеята, че болестта ще определя бъдещето на сина ѝ?
- Нейната реакция към тази диагноза беше първият голям повратен момент в живота ми. Като се замисля, причината днес да съм номер едно в света е именно това, че майка ми не послуша онзи лекар. Изискваше се смелост да реагираш с думите: „Синът ми ще може да бъде и да прави всичко, което пожелае.“
- На кой удар или на коя част от тениса си дължите най-много на нея?
- На техниката. Особено на бекхенда ми с две ръце – той е на сто процента нейно дело.
- Вярно ли е, че майка ви не издържа да гледа, когато играете?
- Абсолютно вярно. И до ден днешен е така. Първи, втори, трети кръг, финали... За нея няма значение. Просто не издържа. Би било хубаво да беше на трибуните в Париж или Ню Йорк, но не мога да я насилвам. Тя не иска! Казва, че е прекалено нервна и че кучетата трябва да излязат да се изпишкат... Затова излиза навън. Дори не съм сигурен дали гледа записите на мачовете.
- Едно от най-големите ви постижения, още преди да станете номер едно, беше, че не се предадохте след ужасната контузия на глезена. Страхувахте ли се, че това е краят?
- Въпреки хилядите съмнения винаги съм вярвал, че мога да се върна към тениса на предишното си ниво. Щеше да бъде прекалено жестоко да се наложи да прекратя кариерата си на 25 години. Разкъсах и трите връзки на десния глезен, както и две кости. Това бяха изключително трудни месеци, но винаги бях наясно, че няма да се предам. В началото на 2023 г., когато се върнах на корта, вече не успявах да печеля мачове. Но човек може да преодолее трудностите.
- Какво бихте посъветвали Синер, който е извън игра заради контузия от 12 юли насам? За какво трябва да се хване в този момент?
- Яник е шампион по много причини. Той успя да спре навреме и сега работи върху възстановяването си.
- Не мисля, че ще му отнеме много време, за да се върне сред най-добрите тенисисти на планетата. Не забравяш как се играе тенис само защото известно време не си на корта. Лично аз нямам търпение отново да се изправя срещу него.
- Спечелихте две титли от Големия шлем, без да победите нито Синер, който беше в Париж, нито Алкарас, който беше в Ню Йорк. Не е ваша вина, че не сте се срещнали с тях в схемата, но според част от общественото мнение да станеш номер едно с отрицателен баланс срещу двамата големи фаворити на новото поколение е почти престъпление.
- За вас престъпление ли е?
- Не.
- Тогава защо ме питате?
- Защото много хора си задават този въпрос. Темата се обсъжда широко. Ще ви отговоря така: аз мога да се изправя срещу тенисиста от другата страна на мрежата и да се опитам да го победя. Нямам нищо общо с това, че Яник получи топлинен удар в Париж или че Карлос беше отстранен от Шелтън в Ню Йорк – тенисист, когото между другото победих на финала. Надявам се през следващите сезони отново да играя срещу тях. Какво друго мога да направя?
- Поддържането на добро физическо състояние част ли е от качествата на един тенисист от световния елит? Тази година контузиите бяха истинска епидемия.
- Абсолютно. Цялата работа във фитнеса, активните тренировки на корта и подготовката между сезоните са планирани така, че да ти помогнат да издържиш на предизвикателствата в тура, без да се контузиш. Това е тенисът: трябва да останеш във форма единадесет от дванадесет месеца. Няма друг спорт с толкова дълъг сезон.
- На 29 години, с всичко, което сте преживели, колко дълго се виждате на върха?
- Искам да играя поне още двадесет години...
- Пожелаваме ви го. А след това?
- След това ще се посветя на падела.
- На финалите на ATP в Торино ще бъдете безспорният фаворит.
- Това ме устройва. Мотивиран съм. Знам какво ще ме попитате след малко: не, не мисля, че имам още кой знае какво да доказвам.
