Завърши ХХV-ата Зимина олимпиада в Милано/Кортина и България не би могла да бъде по-горда със спортистите си. Завършваме с два медала – и двата бронзови, но като че ли по-важното е, че имаме поколение, което щи на прави горди години наред. След четири тягостни за нас олимпиади – Ванкувър 2010, Сочи 2014, Пьончан 2018 и Пекин 2022, където реално само на тази в Русия бяхме близо до медала (Сани Жекова се движеше трета в сноубродкроса преди последния скок, но бе безмилостно бутната от италианакта Моиоли – бел.ред.), мечтаехме поне за едно отличие сега в Милано и Кортина. Което да ни върне в графата с медалите, където за последно бяхме в Торино 2006, когато Евгения Раданова взе сребро в шорттрека на 500 м.
Още на втория ден след откриването на Игрите обаче стана ясно, че тази олимпиада ще е много по-различна за България. Тя ще е от тези – усмихнатите, радостните, за които бяхме позабравили. На 8-и февруари Теврел Замфиров направи истински фурор, премесен с елементи на трилър, в паралелния гигантски слалом. Тери спечели бронза след инфарктен фотофиниш в малкия финал срещу словенеца Мастнак.
И настороението в нашата делегация изведнъж стана приповдигнато. Като добавим 10-ото място на сестра му Малена Замфирова при жените и 13-ото на ветерана Радо Янков, можем да обобщим, че сноубордистите ни си свършиха перфектно работата.
Всъщност младата вълна бе тази, която тласна България напред на тази олимпиада и заради която таим такива надежди за бъдещето. Тервел бе на 20 години, когато взе бронза (вчера, на 22 февруари, той стана на 21 – бел.ред.). Стана вече въпрос за Малена, която е на 16.
На 22 пък биатлонистката Лора Христова се превърна в безспорната сензация от българите на тези Игри. Защото никой я слагаше в сметките, а по-скоро надежди имаше към опитната Милена Тодорова. А и като цяло биатлонистите ни правеха до момента слаб сезон в Световната купа и прогнозите за Милано и Кортина не бяха много положителни.
Още по темата четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
