Тази седмица в „Здраве с Телеграф“ гостува абсолютният европейски шампион по културизъм за младежи от миналата година Георги Колев. Великотърновецът разказва първо за своята кариера и споделя интересни съвети за тези, които имат отношение към бодибилдинга и здравословното хранене. „Винаги съм се подготвял заедно с Митко Николов, като първото ми състезание беше през 2018 година, когато бях на 16 години. Той ми хареса много генетиката, след като се бяхме засекли случайно. Каза ми, че имам голям потенциал, а аз му казах, че след три месеца искам да се състезавам. През 2019 година за първи път станах шампион на републиканското за младежи до 70 килограма. През 2020 година станах втори за младежи над 75 кг. Около година и половина не се състезавах, но започнах отново да работя с Митко и 2023 година ми беше най-успешната. Станах абсолютен републикански шампион за младежи, републикански на мъже до 90 кг, а след това станах абсолютен шампион за младежи и вицешампион за мъже до 90 кг на Балканиадата. На европейското станах първи за младежи в отворената категория и абсолютен шампион за младежи“.
„Преди месец обаче, точно преди да кажа на моя треньор, че искам да се състезавам на световното първенство в Япония, през ноември ми се случи един инцидент. Имах да ходя към Пловдив и претърпях тежка катастрофа. Блъсна ме ТИР челно. И сега общо взето цялата подготовка отиде на вятъра. Важното обаче е, че в крайна сметка имах истински късмет и сега може да си говорим спокойно за тези неща. Наистина се убедих, че когато на човек му е писано да се удави, няма да се обеси. Господ беше с мен и се разминах с леки наранявания. Колата също ме опази, защото беше по-скъпа и по-хубава.
Операция
Аз в момента съм опериран и не мога и да тренирам, и да работя. Лекарите не ми дават. Трябва да минат три месеца. Не се отказвам, но дали ще участвам ще може да преценим чак през октомври. В бодибилдинга всяка седмица почивка може да те върне месеци назад“, разказва драматичната си история Георги Колев. „Миналата седмица се прибрах във Велико Търново от операция в Турция, защото имах доста наранявания по лицето – бях с шефове, с разкъсвания на носа, счупвания... Сега стоя само вкъщи, лежа, лекарства, мазила... Такива гадни неща“, добавя бодибилдърът.
„Всъщност не само сегашният период, но като цяло последните три години в състезателната ми кариера са много сложни. Винаги нося някакъв багаж от лични проблеми. Когато останах втори, бе два месеца след като почина баща ми. Аз обаче бях обещал, че каквото и да се случва, ще изляза на това състезание. Това беше една от най-тежките ми подготовки. Миналата година покрай европейската титла също имах доста лични проблеми и бях на косъм да се откажа. След това обаче започна да ми се върти в главата да отида и на световно. Сега имам шансове за успех, защото до 23 години може да участвам при младежите. След това конкуренцията става по-сериозна. Но не се плаша“.
Мания
„Този спорт ми е мания от четиригодишен. Тогава гледах един филм с Арнолд Шварценегер, в който той хвана да вдига кола от мъртва тяга, както я наричаме във фитнеса и културизма. Като свърши филма, аз излязох навън на село, където се бяхме събрали семейно. Прадядо ми имаше една кофа с пирони и яз реших да я вдигна по същия начин. Тежала е сигурно 7-8 килограма. Оттам се запали този мой интерес да искам да изглеждам по този начин и да се занимавам с това. През годините съм минал през всякакви спортове – бил съм и волейболист, и хандбалист, с футбол съм се занимавал, с баскетбол, с плуване, с карате четири години... Всичко това съм го правил с фикс идеята да изграждам тяло. И на 16 години вече от това да пробвам нещо друго реших да направя една тренировка във фитнеса. Усетих, че това е моето. Тогава за човек, който не се е занимавал сериозно с това, наистина изглеждах като човек, който е ходил в залата от 10 години. Затова и моят треньор, като се свързах с него и му изпратих снимки, каза: „Това момче искам да го готвя, защото има брутална генетика“. Той не вярваше, че съм се занимавал с бодибилдинг само от 4-5 месеца, мислеше, че са поне 5-6 години. Реално не съм пазил някакви страшни режими. Като един младеж, който ходи на събирания и дискотеки, не съм правил нещо специално и суперактивно. Манията се превърна не просто в хоби, а с нещо, с което си изкарвам и парите, в момента съм и треньор. Подготвям хора за състезания, а имам и двама шампиони. Общо взето бодибилдингът ми стана професия“.
Визия
„Това, което като треньор бих казал по отношение на поддържането на здраво тяло и добра визия, е, че не бива да се втренчваме и да се вкопчваме в някакви изключително стриктни диети и да има изключително стриктни тренировки. Повечето хора залитат в тази посока, докато всъщност тайната в бодибилдинга, професионален или не, е системността на тренировките. Не е в това дали ще има специални добавки, стриктни диети или забранени субстанции, а в редовните тренировки. Да, конкретните програми са важни, защото при всеки има изоставащи мускулни групи и неща, на които трябва повече да се набляга. Въпросът е кой какво иска да постигне. Но за един нормален човек тайната е в това да се тренира системно. Да има дисциплина и навик да прави 3 до 5 тренировки седмично, целогодишно. Аз лично моите клиенти ги тренирам в рамките на около час. Една наистина качествена тренировка е между 40 и 60 минути. Аз от тренировки между 50 и 60 минути съм станал европейски шампион. Никой вече не тренира така, както се е тренирало навремето и както го е правил Арнолд Шварценегер по 3, по 4 или 6 часа на ден. Вече живеем в съвсем различни времена. Науката е напреднала много повече. Идеята е да има възпаление на мускулатурата. След това идва изключително важното според мен хранене след тренировка. Защото е важно какво ще дадеш на мускулното влакно, след като си го възпалил по някакъв начин. Дали ще е тежко или по-леко, много е важно след това организмът да се захрани правилно“.
Какво Георги Колев препоръчва да се яде след тренировка и как технологиите помагат в бодибилдинга четете следващата седмица!
Людмил Христов
