Г ригор Димитров разтвори душата си в интервю пред своята бивша колежка и близка приятелка Ализе Лим.
Пред французойката, която в момента има връзка с баскетболната звезда Тони Паркър, най-добрият ни тенисист призна: „Андре Агаси имаше огромна роля в кариерата ми, като това няма общо с тениса“.
„Когато бях почти на дъното и всичко ми беше дошло в повече, той успя да ме провокира. Не на корта, провокира ме като човек, за да мога да продължа“, обясни Гришо, цитиран от „Телеграф“.
Говорейки за легендите, той призна, че сравненията с Роджър Федерер го дразнят: „Да, между нас има сходства, но като цяло стиловете ни са много различни. Точно затова съм много щастлив, че прякорът Бейби Фед постепенно изчезна. Най-хубавото съобщение, което получих от Роджър, беше след мача ми срещу Надал на Australian Open. Няма да кажа какво ми написа, но понякога препрочитам думите му“.
30-годишният хасковлия никога няма да забрави и първата си загуба. „Не съм сигурен дали това беше първият или вторият ми мач, но бе в родния ми град и ме разгромиха. Тогава за пръв път плаках след мач”.
Той разбрал, че иска да стане професионалист, след като 11-годишен спечелил турнир във Франция. „Не можех да се нагледам на надписа Singles Champion и си казах, че ще се занимавам с това през остатъка от живота си.
Изчаках родителите ми да се приберат и казах на баща си: „Това е, което искам да правя“. Семейството ми е много сплотено и това винаги ни е помагало. Баба ми и дядо ми също помагаха. Понякога даваха цялата си пенсия, за да мога да си купя самолетен билет или да си платя таксата за турнир“, разказа Димитров.
Относно бъдещето си той сподели: „Сега най-голямата цел е титла от Големия шлем. Когато си бил толкова близо до нея и не си успял, това те преследва. Разбира се, давам всичко от себе си във всеки турнир, но резултатите от Шлема до голяма степен са начинът, по който се определяш като играч. Това е последното парче от пъзела".
На въпроса дали вярва, че най-доброто от него тепърва предстои, Гришо, отвърна: „Нямам чувството, че съм в края на кариерата си, защото тялото ми е най-ценното, с което разполагам. Знам, че ако остана здрав и се опазя от сериозни контузии, не виждам проблем да продължавам да играя.
Кой знае какво ще се случи след година или две? Ако успявам да се представям силно и да съм в добро състояние физически и психически, тогава бих казал, че - да, най-доброто наистина предстои”.
