Н ай-великият щангист, който България някога е имала - Норайр Нурикян, почина на 76-годишна възраст след тежко заболяване.
Ноно, както го наричаха приятели и познати, е първият олимпийски шампион и единствен двукратен златен олимпийски медалист по вдигане на тежести на България.
Роден на 26 юли 1948 г. в Сливен, той започва първо да тренира баскетбол, но поради ниския си ръст се насочва към щангите. Нурикян има късмета по онова време Иван Абаджиев да бъде в родния му град и той започва да тренира при него.
Това сътрудничество дава началото на една спортна легенда. Тя донася на България две олимпийски и две световни титли - в Мюнхен 1972 и Монреал 1976 (тогава олимпиадите са и световни първенства). Нурикян има и требъл през 1976, когато завоюва и европейското злато в Берлин. В бляскавата си кариера той печели още един сребърен и два бронзови медала от световни първенства, по два пъти е вицешампион и трети в Европа, а пет пъти бе на върха в балканските първенства.
Общият брой на завоюваните от него медали от всички състезания е 55 (27 златни, 14 сребърни и 14 бронзови). Подобрил е 5 световни рекорда - два в изхвърлянето и три в трибоя (по онова време има три упражнения - повдигане, изхвърляне и изтласкване).
Нурикян е сред едва шестимата български спортисти, спечелили по две олимпийски титли.
След края на спортната си кариера той става помощник на Иван Абаджиев в националния отбор, а след това и старши треньор (1989-1993). Като такъв Нурикян извежда България до общо 4 олимпийски медала в Барселона 1992 - титла на Иван Иванов, сребро на Николай Пешалов и Йото Йотов, както и бронз на Стефан Ботев.
Нурикян бе и опитен и вещ администратор. Той работи успешно като генерален секретар на Българска федерация по вдигане на тежести (1995-2004), бе и един мандат вицепрезидент на международната федерация (2001-2005). Нурикян работи и като изпълнителен директор на спортния тотализатор. Беше и индивидуален член на БОК.
За постиженията си Нурикян е награждаван с три държавни ордена. Избран е и за почетен професор на Ереванския университет в родината на предците си - Армения. През 2022-ра той дарява медалите си на Музея на спорта по повод 50-ата годишнина от първата олимпийска титла за България във вдигането на тежести.
Мир на праха му!
