В събота 28-годишната американка Кейти Ледецки, най-великата състезателка в дългите дистанции в плуването в басейн на всички времена, издържа на атаката на 18-годишната Съмър Макинтош, най-завършената плувкиня в момента.

Вчерашните 800 м се превърнаха в едно от най-зрелищните, напрегнати и легендарни надпревари – не само на световното в Сингапур, но и в историята на плуването, описа трилъра в задъхан репортаж в „Ел Паис“ спортният редактор на изданието Диего Торес.

"Поговорката гласи, че чистокръвен кон със сърце на шампион печели от първия до последния метър. С характер. Ето как Кейти Ледецки спечели първите си 800 метра на Олимпийските игри през 2012 г., на 15-годишна възраст“, припомня Торес.

„Ето как тя спечели седмия си финал на 800 метра на световно първенство тази събота в Сингапур. С рекордно темпо на 600 метра, с необичайни междинни времена. 

С демонстрация на смелост. Без да спекулира. Без да се уплаши, когато имаше причина да се страхува от немислимото: да загуби изумително състезание на 800 метра след 13 години без поражение и 32 медала от Олимпийските игри и Световните първенства.

Цялото съкровище на най-успешната плувкиня в историята на плуването, заложено на кантар, не надвишаваше тежестта на 33-ия ѝ медал.

Преследвана повече от всякога, Ледецки се озова от първото загребване като желана плячка от две състезателки, способни да изравнят времената ѝ.
Канадката Съмър Макинтош, най-завършената плувкиня на планетата, и австралийката Лани Палистър, рекордьорка на Океания, се втурнаха за нея като хищници, дебнещи инцидент. 

В продължение на 700 метра те пореха водата с рекордно темпо. И трите. 
С всяко загребване, с мощна работа на краката. На обръщанията и под водата.

Изглеждаха като компоненти на една единствена машина. Ледецки първа, Палистър втора, Макинтош трета. 

От дължина на дължина те постигаха опустошителен ритъм. Физически и най-вече психически.

Във вихъра от емоциите, Ледецки пое целия товар. Тя плуваше начело. 

И се възползва максимално. 

В нейната диря, яхнали въртопа, генериран от тялото ѝ във водата, подобно на морски лъвици, другите две претендентки се качиха на борда, за да пестят енергия, докато дебнат момента за удара. 

Както при колоезденето, така и при плуването, динамиката на теченията решаващо влияе върху разхода на енергия на всеки член на групата, в зависимост от позицията им. 
До вътрешните линии на коридора, за да се възползват от течението от американката, Палистър и Макинтош се придържаха към плана за дебнене от засада, докато Ледецки реши да не отстъпва нито сантиметър: тя нямаше нищо против да поеме съпротивлението на водата в целия басейн, докато другите се „дърпаха“ от нейната вълна. 
Ледецки се стегна максимално, чувствайки се като лидер.

След обръщането на 650 м, Фред Верну, треньорът на Макинтош, ѝ даде знак, тичайки по ръба на басейна и размахвайки ръце: дошло бе времето за атака. 
Трябваше да изгори горивото, което беше спестила, за сметка на опонентката си. 
18-годишната канадка ускори. Тя мобилизира краката си с два цикъла на удар на загребване, двигател, който физиологично само тя може да активира с такава мощ, благодарение на телесната си композиция - по-лека, по-хидродинамична от ветеранката, която преследваше. 

В продължение на няколко метра, може би 20, тя беше с преднина. Оставаше й дължина и половина, а Ледецки също зарита мощно с крака. 

Тя се държеше над водата, тя си върна лидерството в демонстрация на сила и гордост, която предизвика овации по трибуните. 

Дори само този миг превърна финала на 800 метра свободен стил в Сингапур в едно от най-запомнящите се състезания в историята на плуването.

Ледецки докосна финалната стена за 8;05,82 секунди. По-добре от рекорда й от май от - 8 минути 4,12 секунди. 
Сам по себе си изключителен резултат: петото най-бързо време в историята.
Палистър последва лидерката с 8:05.98, а Макинтош пристигна късно, скована, разочарована от съпротивата на съперничката си и натиска, който тя самата си оказа, с две секунди по-бавно от времето си на канадските квалификации: 8:07.29. 
Заедно трите постигнаха най-бързото финиширане за всички времена от първите три за тази изключително тежка и изцеждаща и последните сили дисциплина. 

Средната скорост на медалистките никога не е била по-висока.

„Съмър и Лани го направиха много тежко за мен“, каза Ледецки, изтощена, почти без дъх, превита от болка, с хлътнали бузи, когато ѝ донесоха микрофона, докато излизаше от басейна. 

„За щастие, краката ми издържаха на последните 100 метра. Беше много стресиращо. 

Знаех, че Лани и Съмър ще бъдат близо до края и че това ще бъдат най-оспорваните ми 800 метра.
Опитах се да се насладя колкото мога повече. Освободих напрежението. В този момент от кариерата си вече не се страхувах да загубя.“

Шампионката прегърна Палистър веднага щом състезанието приключи. До врата във водата, с коридора между тях, те се поздравиха взаимно за постигнатото. 

А когато се обърна да поздрави Макинтош, канадката не се обърна. Тя остана за момент с чело, опряно в стената, неподвижна, държейки се за парапета, втренчена в празното пространство, осъзнавайки, че не е успяла да контролира емоциите си.

„Мислех твърде много за това как не мога да оставя Кейти или да не я оставя да се измъкне, вместо да се съсредоточа върху собственото си плуване. Това беше страхотен урок за мен. 

Мразя да губя повече, отколкото обичам да печеля. Това, което чувствам сега, е нещо, което никога повече не искам да изпитвам“, призна 18-годишната канадка.

След като победи Ледецки на 400 метра свободен стил в първия ден от шампионата, на който дойде, за да стане първата жена, спечелила пет златни медала от световните първенства в едно издание, тя беше толкова нетърпелива да спечели 800 метра, най-свещения терен за кралицата на дистанцията, че напрежението изтощи резервите ѝ. 

Тя не можа да издържи в последните 50 метра. Прагът, който разделя най-добрите от великите.“

плуване Кейти Ледецки Съмър Макинтош 800 метра Сингапур световно първенство