Л ивиньо, Пламен Вълков, наш пратеник
"Не е приятно чувството, но по-гадното е, че аз си помислих, че съм спечелила, защото я настигах с много голяма скорост", призна Малена, след като не успя да стигне до директните битки за медалите. "В горната част направих две грешки и тя ми дръпна малко, но аз я застигах и си помислих: "Бих я, бе човек, бих я". И финиширам, аз я поглеждам, тя се държи за главата. Поглеждам монитора - две стотни назад. Боли естествено, не се преживява. Това се ми първите Олимпийски игри, ще има още много”, продължи тя.
“Гледах да не се филмирам, че съм на Олимпиада. По-скоро се стараех да гледам на Олимпиадата като на тренировка, на място, на което се забавляваме, като празник на спорта, да изкарвам положителни емоции от цялото събитие. Смятам, че успях. Видях, че мога. По мое мнение тя е в топ 3 от състезателките в Световната купа. Видях, че мога да я бия, мога да карам колкото нея. След две мои грешки тя ме би с 2 стотни по по-доброто трасе. За много малко й се размина. Съответно имам много мотивация за следващите стартове. Всяко спускане е урок, всяко спускане е развиване”.
"Баща ми ми каза, че съм карала много добре, че съм боец и, че ще стане”, допълни тинейджърката, чийто брат ни донесе медал, който бе чакан цели 20 години.
