Легендата на българската художествена гимнастика Мария Петрова празнува днес 50-годишен юбилей. По този повод трикратната световна и двукратна европейска шампион говори откровено за пътя, изборите и мъдростта на шампиона.

- Има ли нещо, което успяхте да простите на себе си чак след края на кариерата?
- Да, че не послушах вътрешната си увереност и не спрях след третата си абсолютна световна титла.

- Кой е моментът, който никога не сте разказвали публично, а носите като тайна сила?
- Не обичам несправедливостта - тя винаги ме е мотивирала силно.

- Ако можехте да „пуснете“ само една мисъл в главата на Мария Петрова по време на най-големите ви състезания, каква би била тя?


- ”Най-добрата си!“.

- Кой беше най-смелият избор, който направихте в живота си извън гимнастиката?
- Не бих ги нарекла смели, по-скоро добре обмислени.

- Ако можехте да върнете една пропусната възможност - коя би била тя?
- Вярвам, че всичко има смисъл и причина. Благодарна съм за уроците, които съм получила.

- Коя беше най-трудната репетиция в живота ви - тази, за която си казахте „или тя ще ме пречупи, или аз нея“?
- Пречупи ме… и то за добро.

- Кой ви научи на най-болезнения, но най-ценен урок?
- Художествената гимнастика - тя ме научи, че от всеки човек можеш да вземеш нещо важно.

- Има ли нещо, което бихте искали светът да знае за шампионите… но никой не пита?
- Нашият свят е избор на труд, лишения и упоритост. А блясъкът носи още по-голяма отговорност.

- Ако трябва да опишете себе си на подиума с три думи и извън него с три други - какви ще бъдат?
- На подиума: упоритост, изява, победа. Извън него: дипломатичност, вяра, любов.

- Кое е нещото, което ви липсва най-много от „онези години“, но никога не бихте върнали?
- Продължавам да съм в гимнастиката и днес ми е още по-интересно. Това е закономерна крачка напред.

- Какво ви е помогнало да се изправите в период, в който никой не е разбирал през какво минавате?
- Желанието да стигна до края на избраната посока, давайки най-доброто от себе си.

- Кога ви се е случвало да се почувствате не Мария Петрова - шампиона, а просто Мария човекът?
- Всеки ден.

- Кога осъзнахте, че силата не е в безгрешността, а в изправянето след грешка?
- В нашия спорт се изисква перфекционизъм в рамките на 1’30. Четири уреда, всяко състезание, година след година. С времето разбрах, че е човешко да се греши.

- Какво е щастието за вас на 50 и как се е променило от времето, когато бяхте на 20?
- Щастието е мир със себе си. Благодарност за качествата и за хората, които ме подкрепиха по пътя.

- Кой е най-ценният подарък, който гимнастиката ви върна след края на състезателния път?
- Като вицепрезидент на БФХГ - олимпийските успехи на България. Като вицепрезидент на международния комитет - връщането на спорта към корените му: спорт и изкуство в едно.

- Какво искате да остане след вас, когато един ден някой каже „Мария Петрова“?
- Че бях част от едно велико поколение гимнастички, прославили името на България.

автор: Лорета Яньова, БФХГ