Д нес една от иконите, една от най-големите легенди на българския спорт – Йордан Йовчев, става на 50 години. Каквото и да кажем за този феноменален, за този уникален гимнастик и голям българин, ще бъде малко. Вижте визитката му и ще ви трябва половин ден, за да изчетете титлите, медалите, рекордите и наградите му. Отвъд цифрите обаче има и друго – човекът Йовчев, който със своята скромност, трудолюбие и родолюбие направи горди поколения българи и вдигна самочувствието на цялата нация.
Да, през 1996-а той, Краси Дунев и Иван Иванов останаха в САЩ след олимпиадата в Атланта и можеше Данчо да се състезава за Щатите. Но Йовчев не го направи и продължи да носи слава на България със свещените бяло, зелено и червено на гърдите. После се върна в родината, стана президент на федерацията и продължи да се състезава.
От тези 50 години 20 преминаха за Йовчев в гимнастиката на най-високо ниво. От онзи 18-годишен младеж, който се появи на първото си световно първенство през 1991-а, до аплодирания от всички 39-годишен феномен, който игра финал на халки на своята шеста олимпиадата в Лондон – това е история, като никоя друг.
С четири олимпийски медала, 13 от световни първенства, сред които 4 титли и безброй отличия от европейски първенства, Световни и Европейски купи Йовчев заслужено намери място и в Залата на славата на световната гимнастика.
Целия материал, посветен на Йордан Йовчев по повод юбилея му, четете в днешния брой на вестник "Мач Телеграф"
Георги Пехливанов
