О лимпийските игри са извор на много емоции, немалка част от които не са свързани с чистите резултати и медали.
Много истории обикалят новините, но някои от тях завинаги ще останат в аналите и в сърцата на хората. Те са за странни птици като Еди Орела, силна воля като на Стивън Брадбъри и Филип Бойт, пионерите от Нигерия и Кения, и дръзките амбиции на Естер Ледецка.
Правило
Майкъл Едуардс, известен повече като Еди Орела, беше абсолютният антипод на ски скачач. Имаше закръглено телосложение и тежеше 82 кг – значително повече от съперниците му. Освен това недовиждаше и сам събираше пари, за да финансира участието си.
Едуардс влезе в историята като първия представител на Великобритания в ски скоковете на Олимпийски игри. На световното през 1987-а беше останал на последното 67-о място, но все пак успя да вземе квота за Калгари 1988.
Там записа две последни места – на нормална и голяма шанца. На нормалната събра 69.2 точки с два опита от по 55 метра. За сравнение, резултатът на победителя Мати Никанен бе 229.1 точки и 89.5 метра. Въпреки последното си място британецът демонстрира завиден ентусиазъм, а бурната радост му осигури централно място в новинарските емисии. Това му спечели слава, но доведе и до промяна на регламента. Беше въведено т. ар. правило „Еди Орела”, което вдига изискванията към резултатите от квалификациите и затяга достъпа на подобни „олимпийски туристи”.
Първа
Ледецка със златния си медал от Супер Г през 2018 г.
Естер Ледецка влезе в историята не само на родната си Чехия, но и на световните зимни спортове. Тя е първият спортист, спечелил златни медали в две различни дисциплини. Освен в коронната си сноуборд, в Пьонгчанг през 2018-а реши да се пусне и в Супер Г. Ледецка имаше незавидния стартов номер 26, но в крайна сметка спечели с 0.1 сек. пред фаворитката Ана Фенингер. И то след като до този момент най-предното й класиране беше 19-о място. Една седмица по-късно Естер се върна към сноуборда, за да грабне златото в паралелния слалом.
Бобслей
В Пьонгчанг четири дами от Нигерия влязоха в историята като първите представителки на африканската държава на зимни игри. Сеун Адигун, Нгози Онвумере и Акуома Омеога завършиха на предпоследното 19-о място след четири старта на бобслей двойки. Те трябвало да събират пари от близки и познати, за да финансират пътуването си. Подготвяли се в Тексас, като използвали дървен макет на боб. Четвъртата нигерийка в Пьонгчанг е състезателката по скелетон Симиделе Адеагбо, която завърши на последното 20-о място.
Най-млад
Шива Кешаван е истинска олимпийска легенда, представя родната си Индия на шест последователни Олимпийски игри. Неговият път започва през 1998 година в Нагано, когато е едва на 16. И до днес именно той е най-младият състезател с шейна индивидуално.
През 2002 г. Италия му предлага първокачествена подготовка и оборудване. В замяна трябвало да се откаже от Индия, но той отказва.
Шива Кешаван участва на 6 Олимпийски игри.
Кешаван е известен със своята упоритост. Тренирал при абсурдни условия и финансирал сам подготовката си. Той влиза в новините през 2002 г., когато пътува на автостоп от Монреал до Солт Лейк Сити, за да участва в игрите. Заради високите температури в родната му Индия бил принуден да се качва и да се спуска с риск за живота по заледените склонове на Хималаите. Най-доброто му класиране на Олимпиада е 25-о място в Торино 2006.
Лекции
Златният медал на Стивън Брадбъри от Солт Лейк Сити 2002 определено ще бъде запомнен. Той се класира за финала на 100 метра шорттрек, но още след старта остава далеч след останалите четирима. Те обаче се сблъскват и падат, така на леда остава само Брадбъри, който спокойно финишира за 1:29.9 минути.
Стивън Брадбъри стана шампион в шорттрека, след като съперниците му се сбутаха и паднаха.
Златният медал го превърна в легенда в родната Австралия, където днес си вади хляба като мотиватор. Както може да се очаква, на централно място в лекциите му е значението на това да оставаш в играта докрай въпреки всичко и да не се отказваш до последния момент, независимо колко малки са шансовете.
Семейство
В Нагано 1998 Филип Бойт стана първият кениец на Зимни олимпийски игри. Той участва в ски бягането на 10 км. Неговата подготовка започва две години по-рано. Дотогава той е лекоатлет и се състезава в бяганията на средни дистанции. На Олимпиадата завършва на последното 92-ро място, на цели осем минути зад предпоследния. Времето му е двойно по-бавно от това на шампиона Бьорн Дели, който след като пресече финала, търпеливо изчакал да поздрави Болт. Прегръдката им влиза във всички новинарски емисии и остава следа в живота на кениеца. По-късно, когато му се родил син, го кръстил Дале Болт. „Всички близки хора и приятели ми казаха, че той очевидно е много добър човек и трябва да съхраня името му в семейството”, обясни Филип.
The Guardian
