С портната година за Троян започна с бронза на Лора Христова и четвъртото място на Милена Тодорова в олимпийския турнир по биатлон, а завърши с медали в самбото. От Ташкент ги донесоха Таня Радулова и Анна-Мария Манушева, съответно в кат. до 54 и 65 кг. За 23-годишната Таня това е второ отличие от световно първенство след среброто през 2025 г., а Ани също е ставала втора на планетата, има още 3 бронза, два пъти е европейска шампионка и 26 пъти национална на джудо и самбо.
Как така в сърцето на Балкана двете момичета не са били привлечени за зимен спорт? „Бойни сме си от малки и треньорът Николай Матев си ни придърпа към него – смее си Манушева. - Никога не сме се занимавали с нещо странично“. „Всъщност аз се пускам и на републикански по борба, миналата година станах шампионка“, обяснява Радулова, която е избрала самбото пред джудото заради обстановката и треньорите, защото „ние сме като едно семейство“.
„По-отворена борба имаш в самбото – допълва Манушева. - В джудото не е позволено да пипаш крака, нямаш ключове по краката, а в самбото това е позволено. Харесва ми и заради средата“.
Таня и Ани не идват от спортни семейства, но близките са най-голямата им опора. „Примерно сега на летището не успяха да дойдат да ме посрещнат, но ме обичат и са до мен, каквото и да става. Дори понякога леко да кривна, да сгреша, отново застават зад гърба ми и намираме решения заедно с тях. Имам по-голям брат, който той пък ми е най-големият фен“, споделя 25-годишната Манушева.
„Аз съм отгледана от майка ми Цветелина, баба ми и дядо ми. Заедно с вуйчо и вуйна са най-големите ми почитатели. Нямам баща. Но това не ме е спряло да бъда това, което съм в момента. Близките ми са дали всичко от себе си да ме направят добър човек. Може би приличам по характер на баба ми Татяна, на която съм кръстена - понякога съм блага, друг път малко по-остра“.
А Ани на какво дължи силната си воля и характер? „И на възпитанието, но някъде дълбоко в мен това нещо го има, защото аз съм изключително дисциплиниран човек. Все пак идвам от Троян, а и тренерът ми е бил доста строг с мен. Вече имам друг личен треньор - Красимира Томова в ЦСКА, но от Матев ми е закалката. Той страшно много държи на абсолютно всеки един детайл, на реда. Искаше винаги да подраняваме, никога да не идваме точно навреме, а закъснеехме ли – ни излизаше през носа. Даже това нещо ми е останало като травма един вид, тежи ми донякъде в живота“.
Заради своя перфекционизъм Манушева е донякъде разочарована от бронза на юбилейното 50-о световно. „Винаги отиваме за злато, а аз за пети път съм бронзова. С всяка година конкуренцията се увеличава, ала и ние тренираме все повече. Сега също няма да имаме почивка. Догодина си пожелавам финал“, казва Ани, която за медала надви с 2:1 Аружан Сатова. Казахстанката четири пъти разкъса екипа ѝ, за да обърне развоя на срещата, но българката удържа преднината си след няколко преобличания.
За Таня световното бил дълго чаканият реванш за тежкия сезон, тъй като на европейското загуби битката за третото място, а после претърпя неуспех на още един турнир. „Радвам се, че се събрах, а треньорите и федерацията не се отказаха от мен. Имаше вътрешен смут, защото миналата година станах европейска шампионка и ми тежаха очакванията на хората. Сега се чувствам горда и по-мотивирана. Най-силното ми оръжие е, че оставам спокойна, когато е напечено и падам в резултата – събирам се и обръщам резултата, както се случи в Узбекистан. Догодина целта ми е да съм първа и в Европа, и в света“, споделя Радулова, за която било изключително щастие да получи отличието си от Мария Оряшкова. Десеткратната световна и 6-кратна европейска шампионка беше поканена в Ташкент, за да бъде наградена като жива легенда на самбото, а тя от своя страна окичи една от своите наследнички.
Засега нашите героини са изцяло посветени на спорта, като Ани вече е дипломиран треньор по самбо от НСА и освен това участва в Бундеслигата по джудо. „По-нататък искам малко да се разгърна. Треньорството ще оставя на заден план. Насочена съм към работа в полицията“.
„Тази година завърших бакалавър в НСА, специалност треньор по джудо – обяснява от своя страна Таня. - Точно като се върнахме от летището от Узбекистан, ми беше първият учебен ден от магистратурата. Другата ми страст е съдийството. През 2024-та за първи път се качих на тепиха като рефер, за което се изискват много работа, четене и знания. Ала не само познаването на правилника те прави добър съдия, а самият усет към срещите – да можеш да предречеш какво ще стане през всеки момент. Мисля, че го имам този усет“.
Радулова споделя, че в националния отбор много се подкрепят и пазят една друга, понякога разпускат заедно и извън залата. „С Ива Иванова например сме съквартирантки и партньорки в залата, а и в университета сме заедно. Вече я приемам като моя сестра. На европейското тя стана втора, но в Ташкент за съжаление загуби битката за бронза. Вярвам, че като работим заедно, ще постигнем големи неща”.
Колкото до Анна-Мария, най-голямата ѝ страст след самбото е карането на джет. „По язовири, на Искър, по моретата. Когато ходя в други държави на почивка, задължително аз трябва да карам джет, ако не всеки ден, то през ден. Един път съм падала само, но не беше кой знае колко болезнено. Запалих се преди 3-4 години, когато реших да видя какво е. Не мога да опиша усещането с думи - адреналинът, вълните, самите отскоци, дрифтът. Просто е нещо уникално. Жалко, че през зимата не можеш да караш. Най-обичам да ходя в Испания, защото там водите са много спокойни. Можеш да развиеш до 100 км в час с джет и не те е страх. Доста обичам също да плувам. Даже бях и на летен курс от НСА, когато на морето трябва да изминеш километър и половина в дълбоките води, край медузите. Е, тогава не беше много приятно“, уверява Манушева, която се е запалила също по катеренето, но има страх от летене, а лагерите и големите първенства в нейния спорт обикновено са в средноазиатските републики.
„Искам да приключи войната с Украйна, колкото и да изглежда невъзможно. Отдавна спортистите от двете държави седят в двата края на залата, а украинците слизат от почетната стълбичка, когато зазвучи руският химн“, разказва Таня, която освен за мир мечтае за дълго пътешествие в Източна Азия и най-вече Япония.
А за какво мечтае Ани? „Освен всички да сме здрави, искам нещо, което не знам за кой път ще го кажа и за кой път не ми се получава – световната титла“.
Таня Манова
