Йонас Вингегор триумфира в Джиро д'Италия и влезе в отбрания клуб от шампиони, които са печелили Тройната корона – титлите в Италия, Тур дьо Франс и Вуелтата на Испания. 29-годишният датчанин стана едва осмият колоездач с подобно постижение след Жак Анкетил (Франция), Феличе Джимонди (Италия), Еди Меркс (Белгия), Бернар Ино (Франция), Алберто Контадор (Испания), Винценцо Нибали (Италия) и Крис Фрум (Великобритания).
Това е постижение, което към днешна дата големият му съперник Тадей Погачар все още не е правил. Въпреки многото си успехи, словенецът все още няма победа във Вуелтата. “Това е специално за мен. Това е много повече, отколкото си мечтаех като дете“, каза Вингегор, който си позволи рядък случай на показване на емоция след финала.
Тройната му корона е още по-забележителна предвид това, че той имаше животозастрашаващи травми след тежко падане през 2024 по време на Обиколката на страната на баските. Тогава Вингегор беше със счупени ребра, гръдна кост и ключица, както и с пробит бял дроб. „Наистина вярвах, че ще умра“, каза Вингегор след това. Докато Погачар трупаше победи, се оказа, че Вингегор е изправен пред дълъг път.
“Чувствам, че прекарах последните две години в битка да се върна“, призна датчанинът малко преди старта на Джирото в България. Въпреки че доминираше на Джирото и показа, че се е върнал към най-добрата си форма, неговият триумф дойде при липсата на четирикратният шампион в Тура Погачар, двукратният олимпийски шампион Ремко Евенепул и френския талант Пол Сейшас. Всички те ще са на старта на Тур дьо Франс в Барселона през юли. Ако Вингегор се е надявал за тежко, но не прекалено тежко предизвикателство на Джирото, желанието му се сбъдна. Устойчивостта му беше тествана, но не и изтощена, докато той вървеше към четвъртата си победа в голяма обиколка след двете в Тура през 2022 и 2023 г. и Вуелтата през 2025 г.
„Ако не излезеш на колене след голяма обиколка, значи има върху какво да градиш”, каза още датчанинът.
Говори много за несложната задача, която той имаше, това, че той спечели петте етапа с големи изкачвания и завърши с 5 минути преднина, като никога не беше в опасност. Прекалено е да представяме това Джиро като лъскав тренировъчен лагер за датчанина и тима му Висма Лийз-а-байк, но в моменти, в които той отвяваше конкуренцията в планините, се усещаше точно така.
Целият текст четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
