Г еорги Валентинов без никакво съмнение е сред най-коментираните спортисти в България. Той често минава пътя от Осанна до Разпни го, което видяхме на живо и при последния му бой – с голи ръце срещу словенеца Косендар на галата на BKFС в „Арена София“. 30-годишният Валентинов бе гост в нашето предаване „МачКаст“ и буквално говори без цензура по всички теми – за расистките скандали от мача с Англия през 2019 г., за Благой Георгиев, за Златка Райкова, за тежкото детство...
- Здравей, Георги. Първо как си, как е ръката ти след битката със словенеца Косендар в битката без ръкавици?
- Добре съм. Ръката ми не е счупена. По време на двубоя си помислих, че е счупена в момента, в който го ударих. Това ме обремени психически, защото настъпи болка, въпреки че, както знаете, когато те удари адреналинът, не усещаш болка, а аз усещах. Това ме наведе на мисълтта, че ръката ми е счупена и съответно малко се сковах. Настъпи една по-голяма умора, но смятам, че се справих с нея.
- Ще продължиш ли с битките без ръкавици?
- Аз имам свой спорт, в който съм се доказал. Имам 22 победи и 6 загуби, това е моят спорт и искам да продължа в него. На 30 години съм, нямам нищо счупено и се чувствам в най-мъжката си сила. Смятам, че имам още какво много да дам на този спорт. Виждам се в него поне през следващите 5-6 години. Сега водя преговори с моя приятел Гьон Питър, който е сред най-известните мениджъри в Европа. Той ми търси следващото предизвикателство в ММА, защото искам да подпиша договор някъде. Все пак бих продължил и с боевете с голи ръце, а защо не и да подпиша договор с тях. Има и друго. Все пак аз си имам... Да не казвам цена, защото аз не съм проститутка, но все пак играем за пари.
- Радва ли те, че през тази година у нас имаше толкова много бойни събития?
- Много. Тази година бе много силна. И в галата GLORY, и в BKFC хората видяха нещо ново, различно. Не искам да обидя някой от организаторите на ММА събитията, но напоследък хората се отегчиха от самите чужденци, които идват за противници на българите. Виждаме едни много силни българи, които се бият срещу едни много слаби чужденци. Това отегчава хората, защото идваш, плащаш си, за да гледаш зрелище, а не шоу. Относно BKFC специални поздравления за Любо Геджев, който успя да организира едно страхотно събитие, с което се доказа и се издигна в очите на хората. Няма да бъде учудващо, ако бъде издигнат за президент на федерацията по MMA. Според мен той е човекът, който трябва да води федерацията по MMA в България.
- Има ли конкретен български боец, срещу който искаш да се изправиш?
- Не, аз нямам, да кажем, закачка с никого. Всички са ми приятели.
- Една от интересните истории в живота ти е, че когато си бил на 16, майка ти е попълвала декларации, за да можеш да се биеш. Ще разкажеш ли малко за този случай?
- Аз си признавам, че съм от бедно семейство, което означава, че трябва да се бориш. За да не започна да правя глупости, намерих път в спорта. Бях тръгнал по-лош път, но открих правилния в спорта. Получих възможността да набия човек, да не ме осъдят за това нещо, а в крайна сметка да взема и пари за това нещо (смее се). Като аматьор започнах ударно - с може би 20 аматьорски състезания за една година, но там нямаше пари, а аз исках да се бия за пари, защото ми трябваха. Тогава президентът на Max Fight Любен Джубрилов ми каза: „Абе, Жорка, ти искаш да се биеш, но ми се карат отгоре, защото нямаш години. Трябва някой родител да позволи. Заведох майка ми на събитието, тя се подписа, а аз излязох и победих, за което взех 1500 лв., което са си много пари, дори и сега.
- Казваш, че недоброжелателите са твоето гориво. Как се справяш с всички тези хора, които не те харесват?
- Щом те говорят, значи правиш нещо. Значи си успешен. Най-лошото при нас е, че когато някой тръгне да се издига, все се намира друг, който да му подлее вода и да се опита да го свали надолу. Срещам много хора, които живеят за другите, а в крайна сметка никой не те пита дали хладилникът ти е пълен, или си платил сметките. Иначе аз гледам да се сравнявам със себе си. Опитвам се всеки ден да показвам най-добрата версия на себе си. Искам да се развивам и продължавам да се боря, защото животът е една борба, независимо дали в клетката или извън нея. Когато печелиш, всички са с теб. Имах по 40 човека на рожден ден. Сега каня 5-10 души. Когато побеждаваш, имаш по 30-40 пропуснати повиквания. Когато загубиш – са 5. Едно от майка ми, едно от баща ми, едно от сестра ми и двама приятели. Загубата понякога дава повече от победата. Прибираш се, взимаш душ и лягаш. Гледаш тавана, сам си.
- Каза, че имаш шест загуби. Как се справяш с тях и мислил ли си да се откажеш след някоя от тях?
- Първата винаги е най-тежка. Имах период от пет години, в който не бях губил, но когато това се случи, ме върна в реалността. Това ти помага да свериш часовника кои са истинските ти приятели.
- Кой е твоят идол като спортист?
- Конър Макгрегър, но не в крайния му вариант. Харесва ми историята му. Как до първия си мач в UFC е живеел на помощи, а жена му го е подкрепяла. Самата му история е много вдъхновяваща. Сега и при мен гледат като на свършен факт. Как живея, каква кола карам... Но защо не връщате лентата до там, откъдето съм тръгнал? Как съм живял на общежитие и съм нямал какво да ям. В момента младите искат да стана като Макгрегър чрез колите си.
- Как ти се отрази славата, защото изведнъж стана сред най-известните спортисти в България?
- Всичко при мен се разви много бързо. Бях на 19, живеех на общежитие, но тогава дойде победата над Рони Александър. От там започна всичко. 2013 година, MMA събитие, 8500 души са дошли да гледат Жорката от Стара Загора, който излиза от общежитието, за да се бие с Рони Александър. Взех, че победих и оттам се обърна всичко в кариерата ми. Тогава тръгнах и със Златка...
- Тоест ти живееше на общежитие и гаджето ти беше Златка...
- Тя слиза от последен модел кола и идва в общежитието, в което живеех с двама съквартиранти. Леглото беше с пружина. А матракът не беше за това легло и стърчеше 2,5 сантиметра. Като легнахме, бяхме като в хамак. Хората си викаха как тази жена се е навила... Заради това, че тя показа, че е с мен заради мен самия. Това, което са и осигурявали нейните бивши, аз не съм могъл и 1/3 да осигуря... Това беше ключовият момент, тя ми помогна за славата.
- Тази година стана на 30. Направи ли си някаква равносметка? Мислиш ли вече за семейство?
- Интересното е, че ги навърших в „Сървайвър“, точно при обединението на племената. При обединението правят голяма вечеря, донесоха ми торта. В края на празненството обаче имаше игра – дженга. Не бях чувал за тази игра. Беше много интересно и си казах, че този юбилей ще го запомня. Чувствам се много силен в момента, възмъжал, преминал през много трудности, пороци. Вече се чувствам по-улегнал и готов за семейство.
- Имаш ли жена до себе си?
- От три години нямам жена до себе си. Не искам да обиждам сегашните момичета, но този „модерен“ начин на живот – да търсиш лесния път в него, ме разочарова. Странно ми е, когато отида на СПА и видя красиви 20-годишни момичета с 40-годишни чичовци с корем... Дори се чудя как го превъзмогват емоционално това нещо, за да го направят. Аз имам уважение, принципи и достойнство. Всичко съм си извоювал сам и има много неща, с които не мога да правя компромиси. Може би затова ми е трудно да намеря подходящото момиче, своята сродна душа.
- В какви отношения си с Благо Георгиев? Като бяхте в предаването изглеждаха добри?
- Да, в добри отношения сме. Човекът отново е влюбен. Не се чуваме често, но отношенията ни вече са нормални.
- Разкажи ни за другата ти страст – футболът и любимия Левски...
- От дете съм фен на Левски. Когато дойдох в София, тренирах борба в Левски. Станах фен с помощта на Дани Илиев, който за първи път ме вкара при агитката и „София Запад“. Така започнах да ходя по мачове, но сега не ходя.
- Как ще коментираш боя между полицията и феновете на протеста срещу БФC?
- Не ми харесва това, че фенът винаги е виновен. Аз съм примера, при който не си виновен, но ставаш виновен. Това ми донесе едно голямо разочарование, изпаднах в дупка, когато ми развалиха една мечта, за която съм се борил цял живот. Да отида с останалите фенове на Левски на мач на националния отбор, да дойдат англичаните, които да вандалстват тук три дни, умря техен фен от наркотици и алкохол, изпотрошиха заведение на мой приятел и никой не каза нищо. Отиде Жорката на мача с 10 негови приятели да подкрепи националния отбор и ме изкараха най-големия расист, защото съм ял фъстъци, а на блузата ми пишеше „Hooligans from Sofia”. Искам да се обърна към всички журналисти, че нещата не трябва да бъдат по този начин. Не, когато побеждавам, всички да се блъскат, за да ми взимат интервюта, а после за онзи случай да дават тази гласност в английските медии. Една снимка обиколи всички английски вестници, бях на първа страница навсякъде. От там изпратиха една жълта статия на Карим Зидан, той препраща на „Bellator“ - „Какво прави Георги Валентинов в крайнодясна расистка организация?“. Как обвиняват една фракция, че е расистка? Това е много тежко обвинение. Собствениците на „Bellator“ са тъмнокожи, обявени против расизма. Само като видяха думата „расизъм“ ми казаха: „Георги, ние късаме твоя договор“. От целия мач имам един протокол, който дори не успя да влезе в съда – че си бях прикрил лицето с маска. Това е. Заради това не успях да реализирам една своя мечта, за която се бях борил цял живот. Една кариера я захвърлихме в коша. Две години не играх заради това нещо. След като една от най-големите организации в света ти канселира така договора, след това и другите организации не искат да работят с теб.
- Как приемаш подобни несправедливости?
- Боли ме, но аз съм вярващ човек. Вярвам в Господ и знам, че когато една врата се затвори, друга се отваря. Продължаваш да се бориш и това е. Какво да направя, другият вариант е да лягаме и да умираме.
- Какво би искал да кажеш на младите?
- Първо искам да кажа на родителите да записват децата си на спорт, защото спортът е една дисциплина, която няма как да вземат в училище. Когато има спорт, си по-далеч от пороци, наркотици и лош начин на живот.
ЕКАТЕРИНА ТОМОВА
Мач Телеграф
