Д жак Грийлиш напуска Етихад в посока Евертън, а GOAL класира 10-те най-лоши трансфера в кариерата на треньора на Манчестър Сити.
Английският халф и Пеп Гуардиола бяха странна, несъвместима двойка, която обединяваше две взаимно изключващи се половини – индивидуалист и отборен играч. Четири години след рекордния трансфер на халфа от Астън Вила в Манчестър Сити всичко приключва с наем в Евертън. Испанският мениджър направи и невъзможното да върне старата му форма, но през януари вдигна ръце и се отказа. Така приключва сагата с футболист, купен за 100 млн. паунда, която потвърждава, че дори Гуардиола може да греши. Следват неговите най-големи грешки:
Мартин Касерес (Барса, 14 млн. паунда)
Мартин Касерес беше първият трансфер, който Гуардиола направи като треньор, но се оказа един от най-лошите. Централният защитник се присъедини към Барселона от Виляреал през лятото на 2008-а. Въпреки че пристигна срещу значителна сума за онова време, той почти не получи шанс, като бързо стана четвърти избор за защитник.
Уругваецът започна като титуляр в едва осем мача от Ла Лига през целия сезон, а Барса спечели само четири от тях – жалко представяне, като се има предвид, че в края на кампанията отборът триумфира с титлата. Касерас беше толкова трагичен, че не попадна в състава, дори когато Дани Алвеш и Рафаел Маркес бяха контузени за финала на Шампионската лига. В мача на „Олимпико“ срещу Манчестър Юнайтед Пеп избра Яя Туре пред него за центъра на защитата. Така само след един сезон на „Камп Ноу“ той отправи за Ювентус.
Златан Ибрахимович (Барса, 59 млн. паунда)
Ибрахимович беше един от малкото играчи със самочувствие и звезден статут, които можеха да се впишат в доминиращия отбор на Барселона под ръководството на Гуардиола. В началото блестеше – отбеляза 10 гола в първите си четири месеца, включително победен срещу Реал.
Но беше въпрос на време, преди прочутото му его да се сблъска с Гуардиола, когото по-късно нарече „онзи треньор идиот“ в автобиографията си „Аз съм Златан“.
Първият конфликт възникна, когато Меси поиска да играе в центъра, а не по дясното крило, което остави Ибрахимович на фланга. Той си спомня: „Топката минаваше през Меси, а аз не можех да играя своята игра. На терена трябва да съм свободен като птица. Аз съм човек, който иска да има значение на всяко ниво. Гуардиола ме пожертва. Това е истината.“
Отношенията между двамата достигнаха точка на кипене след отпадането от Интер в полуфиналите на Шампионската лига, бившия клуб на шведа, а той извикал на треньора: „Можеш да вървиш по дяволите!“ След това нямаше връщане назад – Ибрахимович беше даден под наем на Милан през лятото, а по-късно трансферът стана постоянен за 20 млн. паунда, което означаваше загуба от почти 40 млн. паунда.
Бенжамен Менди (Ман Сити, 52 млн. паунда)
След първия си сезон без трофей с Манчестър Сити Гуардиола предприе мащабна селекция и похарчи около 250 млн. паунда за нови играчи. За изненада на мнозина, той заложи на привличането на крайни защитници, като доведе Кайл Уокър и Данило, преди да плати 52 млн. паунда за услугите на Бенжамен Менди от Монако, което по онова време беше рекорд за защитник.
Французинът беше сред звездите на Монако при спечелването на титлата в Лига 1 и достигането до полуфиналите в Шампионската лига – елиминирайки Сити по пътя – и трансферът му изглеждаше напълно логичен. Но скоро след пристигането си скъса предна кръстна връзка на коляното, което го извади от игра за седем месеца.
След завръщането си не впечатли особено Гуардиола, а професионализмът му беше поставен под въпрос, след като закъсня с три часа за тренировка, защото бил на боксов мач на Антъни Джошуа. През ноември 2018 г. претърпя нова операция на коляното, а след като се възстанови напълно, остана периферен играч, като никога не започна като титуляр в повече от половината мачове на Сити във Висшата лига за целия сезон.
През септември 2021 г. клубът го отстрани, след като беше обвинен в множество случаи на изнасилване, но по-късно беше оправдан по всички обвинения и успешно осъди Сити за неплатени заплати по време на отстраняването си. Менди напусна клуба след изтичането на договора си през 2023 г., присъединявайки се към Лориен. През тази година той премина във ФК Цюрих, но напусна през май и сега е свободен агент.
Клаудио Браво (Ман Сити, 17 млн. паунда)
Гуардиола показа безкомпромисния си характер още с пристигането си в Сити през лятото на 2016-а, когато веднага реши, че Джо Харт, герой от сезон 2012 и 2014, не става заради слабата си игра с крака. Но сам си създаде проблем, избирайки Клаудио Браво за негов заместник.
Браво беше спечелил две титли с Барселона, но не беше толкова добър в играта с крака, колкото съотборника си Марк-Андре тер Стеген (който също беше наблюдаван от Гуардиола), и срещна сериозни трудности с адаптацията към Висшата лига. Направи груба грешка при дебюта си срещу Манчестър Юнайтед и беше изгонен при загубата с 0:4 от Барса в Шампионската лига.
Браво издържа едва пет месеца като титулярен вратар, преди Гуардиола да го замени с Уили Кабайеро, а по-късно да привлече Едерсон. Въпреки срамното си падение чилиецът остана в Сити чак до 2020-а. Той гледа назад към времето си на „Етихад“ с топли чувства. „Имах страхотен престой в Манчестър Сити – сподели чилиецът пред The Players’ Tribune. – Беше успешен във всяко отношение. И четирите ми сезона там бяха невероятни. Хората помнят различни неща. Аз си спомням, че играх в два финала за Купата на Лигата и два за Къмюнити Шийлд – и ги спечелих.“
Дмитро Чигрински (Барса, 22 млн. паунда)
Барселона направи редица трансфери през второто лято на Гуардиола, за да надгради успеха от требъла. Високият централен защитник Дмитро Чигрински пристигна от Шахтьор Донецк, за да подсили защитния вал. Скоро обаче стана ясно, че украинецът не пасва на стила на Барса.
Не беше пълен провал, тъй като отборът спечели осем от десетте мача в Ла Лига, в които започна като титуляр, без да загуби нито един. Истината обаче е, че той така и не успя да достигне нивото на съотборниците си и понякога беше освиркван от феновете на „Камп Ноу“. Изигра само 851 минути за Барса, преди да се върне обратно в Шахтьор след един сезон, като клубът понесе загуба от 10 млн. евро.
„Никога не казвам, че съм играл за Барса. Казвам: „Бях в Барса.“ И това е различно, защото, за да кажеш, че си играл там, трябва да си бил важна част от отбора“, признава Чигрински пред Relevo години след напускането си.
Ричард Мартин, goal.com
