Е дна от най-популярните спортни двойки в Русия се разпадна.
Сега двукратната олимпийска и осемкратна световна шампионка на сабя София Великая не дава на Алексей Мишин да вижда двете им деца, а той я заплашва със съд, ако не промени решението си.
Златният медалист в кат. до 84 кг на класическата борба от Атина 2004 хвърли цялата вина върху бившата си половинка. Двамата се запознаха по време тв шоуто „Жестоки игри” и се ожениха през 2012 г. Имат син Олег, вече на 8 г., и дъщеричка Зоя (4).
„Вече няма никакво семейство. Всичко свърши”, издаде 42-годишният Мишин, а относно 6 г. по-младата София уточни: „На различни мероприятия и пресконференции ме питат как са децата, подкрепям ли съпругата си и продължава ли тя кариерата си. Тъй като ми омръзна да си измислям, е време да внеса яснота. София Великая не ми е жена. Разделихме се. И моля журналистите повече да не пишат, че сме двойка”.
Препъни камък в отношенията им се превърнала звездната болест на красавицата, която се отдалечила от семейството и приятелите си покрай успехите и премиите. „Не съм очаквал, че това ще стане точно с моята жена, но всъщност тя вече не заслужава да ми е такава. Тъкмо спрях със спорта, когато се появи дъщеричката ни и основно аз се грижех за нея, а чувах коментари от хората как не помагам, не давам пари и даже бия съпругата си. Опитвах ли се да спася брака ни? Много пъти, заради децата, те много страдат от нашия разрив. Звездоманията не прощава на никого”, обобщи Алексей.
Заедно с бившия си мъж София мина през най-големите драми в живота си – олимпийските. На цели три поредни олимпиади тя загуби индивидуалните финали на сабя. В Лондон 2012 падна от Ким Джи Йон (Кор), в Рио де Жанейро отстъпи на сънародничката си Яна Егорян, а в Токио миналото лято беше спряна от друга рускиня, 12 г. по-малката от нея София Позднякова.
Въпреки проблемите между тях, Мишин застана зад Великая: „Сблъскаха се опитът и младостта. Както и преди 5 години в Рио, за София всичко се стече много драматично и тя пак стана втора. Много обидно. Като спортист си представям какво изпитва, въпреки че се усмихва. Направеното от нея обаче е подвиг – добра се до финал, където се бори до последно. Животът не свършва тук – може би в нещо друго ще й провърви в живота”.
