С уперзвездата на Милан Златан Ибрахимович даде прелюбопитно интервю за „Кориере дела сера“.
На въпроса кога е правил любов за първи път, шведският ветеран отговори: „На 17, защото тогава за първи път напуснах гетото на Малмьо и отидох в центъра. Едва тогава открих шведките, каквито си ги представяте: руси, свободни. В гетото момичетата бяха с къси коси и забулени.“
Ибра говори за толкова лични неща, защото днес в Италия излиза от печат новата му автобиография „Адреналин – моята неразказана история“. Относно отношенията си с нежния пол голаджията издаде още: „Бях страшно срамежлив. На първата си среща си записах всичко, което искам да кажа. Дори момичето да говореше за друго, пак щях да й задам въпроса, който си бях набелязал. При мен всичко идваше много по-късно, отколкото при връстниците ми. Още от малък понасях много страдания и това продължи цял живот. В училище бях различен: другите бяха руси със светли очи и тънък нос, аз мургав, кестеняв, с голям нос. Говорех различно, движех се различно. Родителите на мои съученици поискаха да ме изгонят от отбора. Винаги съм бил мразен. И в началото реагирах зле, а после започнах да превръщам омразата в своя сила.”
Попитан каква е тайната да бъде две десетилетия с една и съща жена – съпругата му Хелена, от която има синове Максимилиан (15 г.) и Винсент (13), Ибра отговаря: „Търпението. И балансът, който тя ми даде. Хелена е с 10 години по-голяма от мен, винаги е била по-зряла.“
„Нямах момичета не само защото бях срамежлив, но и защото бях влюбен в себе си – откровен е футболистът. -
На терена исках да съм център на внимание, защото имах по-голямо его от всички шведи, взети заедно.
Промених се в Италия. Казах на Хелена: Ела с мен в Торино, да видим дали ще стане. Проработи."
Ибра издава също, че на терена мисли на сръбски, но вкъщи се държи като швед. „Събуваме си обувките, преди да влезем в къщата, оставаме по чорапи. Нямаме обслужващ персонал: имаме жена, която чисти, но останалото вършим сами. Иначе съм смесица: майка ми е хърватка и католичка, баща ми е босненец и мюсюлманин, живях по-голямата част от кариерата си в Италия“, обяснява Златан и твърди, че откакто станал на 40, у него се появило безпокойство за бъдещето.
Колкото до това, дали вярва в Бог, е категоричен: „Не, само в себе си. Не вярвам и в отвъдното. Когато си мъртъв, си мъртъв. Дори не знам дали искам погребение или гроб, защото там ще карам да страдат тези, които са ме обичали.“
