А мериканските въоръжени сили обявиха, че са използвали бомби за унищожаване на бункери, за да нанесат удари по укрепени ирански ракетни бази по иранското крайбрежие в близост до Ормузкия проток, предаде ДПА.
БЛИЗКИЯТ ИЗТОК В ПЛАМЪЦИ: Издържаха ли американските военни бази на иранската атака?! (ВИДЕО)
Централното командване на въоръжените сили на САЩ (СЕНТКОМ), което отговаря за района, заяви, че "няколко" боеприпаса за дълбоко проникване, тежащи по около 2300 килограма, са били "успешно използвани" при ударите.
Специализираните боеприпаси се използват срещу укрепени съоръжения или подземни бункери, посочва Ройтерс.
НЕ ОЧАКВАХА ТАКЪВ ОТГОВОР: Иран е повредил най-малко 17 американски военни съоръжения!
Според допълнителна информация от американски източници, при операцията са използвани и по-тежки варианти на така наречените "bunker-buster" бомби (като GBU-72), способни да проникват дълбоко под земята и да унищожават ракетни комплекси, разположени в защитени тунели и планински масиви.
Подобни бомби САЩ използваха миналата година, когато атакуваха три подземни ядрени обекта в Иран, отбелязва Би Би Си.
Междувременно Иран информира Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), че снаряд е паднал снощи в района в близост до иранската атомна електроцентрала в Бушехр, но не е причинил щети и няма пострадали, предаде Ройтерс.
"Иран информира МААЕ, че във вторник вечерта снаряд е паднал на територията на АЕЦ "Бушехр". Няма информация за щети в централата или ранени сред служителите", написа агенцията в Екс.
Генералният директор на МААЕ Рафаел Гроси повтори призива си за максимална сдържаност в рамките на конфликта, за да се избегне рискът от ядрена авария.
Иранската организация за атомна енергия потвърди информацията за удара по-рано днес, като иранската информационна агенция "Тасним" съобщи, че снарядът е ударил околностите на атомната електроцентрала в пристанищния град Бушехр около 19:00 ч. местно време. Руската държавна компания за атомна енергия "Росатом" осъди удара и добави, че нивата на радиация около построената от Русия централа са в нормата.
Иран извърши също нови ракетни и дронови атаки срещу цели в Израел и американски обекти в региона, както и срещу държави от Персийския залив.
Двама души загинаха по време на иранско нападение с ракети близо до Тел Авив. Израелската полиция съобщи за удари на няколко места в града и прилежащите му територии.
Според иранската държавна телевизия, Иран е изстрелял ракети с касетъчни бойни глави срещу Тел Авив в отговор на убийството на ръководителя на иранските сили за сигурност Али Лариджани. Смяташе се, че 67-годишният Лариджани де факто управлява страната след започването на израело-американските удари.
Главнокомандващият иранската аримя Амир Хатами заплаши с решителни действия в отговор на убийството на Али Лариджани, а в изявление на президента Масуд Пезешкиан се говори за сурово отмъщение. Погребенията на Лариджани и на генерал Голамреза Солеймани, който ръководеше паравоенните сили "Басидж" и също беше убит от Израел снощи - ще се състоят днес в Техеран.
Дрон отново атакува американското посолство в Багдад и в района е чута експлозия, съобщиха иракските служби за сигурност. Катар заяви, че е прехванал ракети, а в столицата Доха са чути експлозии. Саудитска Арабия е унищожила балистична балистична ракета близо до военната база Принц Султан, където са разположени американски военни. Въздушната отбрана на Кувейт се е задействала заради нападение с дронове и ракети, съобщиха властите на емирството.
На този фон турският външен министър Хакан Фидан заяви, че ще посети страни от Близкия изток, за да търси решение на конфликта чрез дипломация. Според Фидан убийствата на висши представители на властта в Иран от страна на Израел са незаконни.
По-рано американският президент Доналд Тръмп се отказа от призива си към европейските и азиатските си съюзници да подпомогнат отварянето на Ормузкия проток. Според Тръмп, иранските въоръжени сили вече са разгромени и Вашингтон не се нуждае от помощ.
Междувременно френският президент Еманюел Макрон обяви, че страната му планира операция за гарантиране на корабоплаването в протока, но след стихване на войната.
Самолетоносачът "Джералд Форд" акостира на остров Крит
Американският самолетоносач "Джералд Форд", разположен в зоната на бойните действия, се очаква временно да акостира в залива Суда след пожар на борда, съобщиха американски представители, цитирани от Ройтерс.
Американският самолетоносач "Джералд Форд", разположен в зоната на военните действия срещу Иран, се очаква временно да акостира в пристанище на остров Крит след пожар на борда, обявиха американски официални представители, цитирани от Ройтерс.
Най-новият и най-голям американски самолетоносач в момента се намира в Червено море. Очаква се той временно да отплава към залива Суда на гръцкия остров Крит, заявиха двамата официални представители.
Военният кораб не се е прибирал у дома от девет месеца, като преди пристигането си в Близкия изток участваше в операции срещу Венецуела в Карибско море. Продължителността na мисиите му повдигна въпроси относно бойния дух на моряците на борда и бойната готовност на военния кораб, отбелязва Ройтерс.
Американските официални представители не посочиха колко време се очаква "Джералд Форд" да остане в пристанището на остров Крит.
Един от тях заяви, че на близо 200 моряци е била оказана медицинска помощ за наранявания, свързани с дим, след като в основното перално помещение на кораба избухнал пожар. Пожарът е бил овладян в рамките на часове и е засегнал около 100 спални места.
Един военнослужещ е бил евакуиран с хеликоптер от кораба поради сериозността на нараняванията си, каза още официалният представител.
Вестник "Ню Йорк Таймс" първи съобщи за мащаба на щетите на борда на военния кораб. Пентагонът към момента не е отговорил на запитване за коментар, отбелязва Ройтерс.
След като пожарът избухна, американските военни заявиха, че няма щети по задвижващата система на кораба и че самолетоносачът е напълно способен да изпълнява функциите си.
САЩ са нанесли удари по повече от 7 000 цели, откакто започнаха кампанията си срещу Иран на 28 февруари.
"Джералд Форд" има екипаж от повече от 5 000 моряци и разполага с над 75 военни самолета, включително изтребители като Ф-18. Корабът разполага и с радар, който може да помага за контрола на въздушния трафик и навигацията на самолетите.
Поддържащите го кораби, като ракетния крайцер от клас "Тикондерога" "Нормандия" и миноносците от клас "Арли Бърк" "Томас Хъднър", "Рамидж", "Карни" и "Рузвелт", разполагат с възможности за противовъздушна, противокорабна и противоподводна отбрана.
