С делката за прехвърляне на чуждестранния петролен бизнес на „Лукойл“ (Lukoil), оценен на 20 млрд. долара, към американската инвестиционна група „Карлайл“ (Carlyle) остава блокирана в процедурата за одобрение от американските власти, според запознати източници. Сред активите са рафинерията в България, румънската „Петротел“ (Petrotel) и 45-процентен дял в рафинерията „Зееланд“ (Zeeland) в Нидерландия, пише „Файненшъл таймс“.
Предложената сделка обхваща дейности в 17 държави. Според източниците тя е получила разрешение от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ, но все още очаква окончателно одобрение от администрацията на президента Доналд Тръмп.
Процесът продължава вече близо десет месеца, като решението се разглежда междуведомствено с участието на Съвета за национална сигурност, Държавния департамент и Министерството на енергетиката.
От „Карлайл“ заявяват, че приключването на сделката би позволило да бъде увеличено производството на бензин и дизел в европейските рафинерии и да се облекчи напрежението на световните горивни пазари.
„Има значителен неизползван рафиниращ капацитет в европейските активи на „Лукойл“, който би могъл да допринесе за допълнително предлагане на рафинирани продукти на пазара и да облекчи натиска върху цените на горивата“, посочва инвестиционната компания.
По думите ѝ след сключването на условното споразумение по-рано тази година се очаква решение за бъдещето на активите.
САЩ удължиха дерогацията на България за „Лукойл“ с 6 месеца
Общият капацитет на трите европейски рафинерии е около 400 000 барела петрол дневно. „Петротел“ обаче не работи от миналата година, когато в предприятието започнаха планови ремонти.
Според източник, запознат с преговорите, финализирането на сделката би позволило въвеждането в експлоатация на допълнителен рафиниращ капацитет от между 100 000 и 150 000 барела дневно.
Забавянето съвпада с недостиг на горива, особено на дизел, вследствие на конфликта в Близкия изток и украинските атаки срещу руски рафинерии. Това засилва натиска върху цените в САЩ и Европа.
Вашингтон наложи санкции срещу „Лукойл“ през октомври миналата година като част от усилията за увеличаване на натиска върху Москва заради войната в Украйна. Мерките отделиха международните операции на дружеството от руската компания майка.
САЩ блокираха по-ранен опит на търговската компания „Гънвър“ (Gunvor) да придобие активите. През март „Лукойл“ отписа около 20 млрд. долара от стойността на бизнеса.
Чуждестранният портфейл включва и около 3 млрд. барела доказани и вероятни запаси от нефт и газ, с производство от приблизително 250 000 барела дневно. Според друг източник несигурността около бъдещия собственик възпира инвестициите в активите.
Вашингтон отложи удара срещу „Лукойл“
Американските власти многократно удължаваха временните лицензи, позволяващи продължаването на дейността. Последното удължаване е до 22 октомври – почти година след началото на преговорите на „Карлайл“ за придобиването.
Сделката отново привлече внимание след приемането тази седмица от Конгреса на законопроекта на сенатор Линдзи Греъм за засилване на натиска върху руските енергийна и отбранителна индустрия. Той дава право на президента да налага мита до 100 на сто на държави, които купуват руски нефт и газ, предат БТА.
Белият дом и Министерството на финансите на САЩ са отказали коментар.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
