Н авършва половин век, откакто японската мърчандайзинг компания Sanrio създаде Kitty White, или Hello Kitty, весело котешко момиче, което живее със семейството си в предградията на Лондон.
След дебюта си стана посланик на УНИЦЕФ, специален пратеник на японското външно министерство и обект на тематични ресторанти, кафенета, два увеселителни парка и дори родилен дом.
Като такава Hello Kitty също е комерсиален гигант, който е донесъл на своя създател около 80 милиарда долара, поставяйки я редом до Покемон, Мики Маус и Мечо Пух като най-касовите франчайзи в историята. За разлика от други в списъка обаче, стоките не бяха печелившо продължение на екранната популярност на Hello Kitty.
Създадена да украсява детски артикули и канцеларски материали, тя е нарисувана за първи път от Юко Шимизу, един от вътрешните илюстратори на Sanrio, през 1974 г. Hello Kitty прави своя дебют през следващата година, появявайки се на линия от винилови портмонета за монети заедно с няколко други нови герои.
Тя се оказа най-популярният нов дизайн на компанията. Продажбите на Sanrio скачат почти веднага, след като изображението ѝ било залепено върху играчки, стикери и много други. Но ако ранният успех на героя може да се отдаде на простия, запомнящ се дизайн на Шимизу – включващ лице без уста, овален жълт нос, мустаци и лък – статута ѝ на икона на поп културата е благодарение на илюстратора Юко Ямагучи.
Смятан за третия дизайнер на Hello Kitty, Ямагучи ръководи визуалната идентичност на героя почти 45 години.
През 1979 г. Sanrio решава да съживи марката и Ямагучи е един от няколкото илюстратори, натоварени със създаването и представянето на нови изображения.
Ямагучи започна да се среща с фенове на Hello Kitty, минали и настоящи, за да разбере защо продажбите са намалели.
„Исках Hello Kitty да стане по-енергична. И тъй като тя беше лицето на Sanrio и се роди като символ на приятелството, исках да създам много приятели за нея“, каза тя.
