Н ад 5 000 непалци и индийци са с трудови договори за работа в България и изместват българи и украинци в някои сектори.
От четири месеца непалецът Киран работи като хигиенист. На 5000 км от дома - България вече му е на сърцето. Киран Хадкале е работник, дошъл отдалеч, който се определя като българин. В Непал е семейството му - съпругата и двамата му сина. Всеки ден говорят по телефона.
Иска семейството му да дойде тук, но това е невъзможно в момента. ''Като си отида в Непал там ще говорим. Фирмата ми е обещала, че след три години ще мога да се върна", споделя той.
Компанията му го разпределя да отговаря за чистотата в NOVA телевизия. Катя Петрова е мениджър на терен и споделя, че когато му разпределя задачи, той разбира. А думи като метла, лопата, парцал и кофа не го затрудняват.
До преди няколко месеца животът му в Непал бил коренно различен. Работил е като учител и е преподавал на малки или големи деца. Сега Михаела Манасиева е негов мениджър. От началото на годината фирмата ѝ разчита все повече на работници от Непал. "Имаме около 30 човека и чакаме над 100. В последните години се изнемогва и това ни доведе до мисълта и желанието да пристъпим към чужденци", посочи тя.
Михаела твърди, че работници от чужбина не означава евтина работна ръка. Ако работят на пълен работен ден, получават минимална работна заплата. Но битовите разходи са им покрити.
"Допълнителните разходи като спане, медицинска застраховка и други оскъпяват служителя, но в крайна сметка бяхме наистина притиснати до стената. Общо взето максимума е до трима човека в стая. Ако е по-голяма - случва се да са и по четирима. Разделени са на мъже и жени", разкрива тя.
Киран и в Непал получавал минимална работна заплата, което се равнява на 236 лева. Въпреки по-високият стандарт на живот тук, успява да спестява. "Валутата ви е добра. По-висока е от тази в Непал. Един лев е 72 непалски рупии. Каквото спестя, го пращам в Непал. Това е много малка страна и е много бедна. Много малко пари изкарваме там, а и няма работа като цяло, затова дойдох тук", казва той.
Масово млади непалци и индийци между 20 и 30-годишна възраст избират България. Но пътят дотук не е лесен. Бизнесът апелира документацията да бъде олекотена и да бъде отворено българско консулство в Непал.
"Те отиват до столицата на Индия. Не могат да смогват с работата и този процес е бавен от доста време. Да кажем 6 месеца им трябва човек да стигне до България. Ние предлагаме курсове на български", заяви Слави Славев, ръководител на компания за подбор на кадри.
Други залагат на езика на любовта. "Те са много екзотични, много красиви и се влюбиха с един наш служител - той е българин", разкри Михаела. И Киран не е по-назад - споделя, че българките са романтични и, че си има любовница.
*Източник: NOVA
