Р уският президент Владимир Путин обсъди с американските пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър в Москва бъдещето на мирните преговори за Украйна, участието на европейските държави и възможните гаранции за сигурност. Вашингтон настоя Европа да бъде включена в дипломатическия процес, докато Кремъл предупреди, че евентуалното разполагане на чуждестранни войски на украинска територия ще означава продължаване на войната и ще ги превърне в законни военни цели за Русия.
Срещата се проведе на 12 ноември, след двудневните тристранни преговори между Съединените щати, Русия и Украйна в Абу Даби, които американските представители определиха като положителна стъпка към уреждането на конфликта.
Уиткоф и Къшнър пристигнаха сутринта в Москва, където бяха посрещнати на летище Внуково от специалния представител на руския президент за инвестиционно-икономическото сътрудничество Кирил Дмитриев.
В разговорите в Кремъл участваха още президентските съветници Юрий Ушаков и Владимир Медински.
Вашингтон настоява за участие на Европа
Основна тема на срещата беше разширяването на преговорния формат, така че европейските държави да получат пряка роля в обсъждането на бъдещото мирно споразумение.
„Ако преминем към многостранен формат, ще продължим да постигаме напредък в разрешаването на проблемите“, заяви Къшнър по време на телевизионно излъчената среща с Путин.
Уиткоф изрази надежда, че европейските представители ще могат да участват още в следващия кръг от преговорите.
Къшнър посочи, че Съединените щати вече водят разговори с европейските си партньори за бъдещата архитектура на сигурността на континента. По думите му европейските държави са заявили желание да участват в усилията за прекратяване на войната.
Уиткоф уточни, че европейски представители не са присъствали на масата за преговори в Абу Даби, но са били информирани за проведените разговори.
Путин от своя страна заяви, че Русия никога не е прекъсвала диалога с европейските държави, а именно те са се отказали от него.
Руският президент посочи, че би искал Вашингтон да работи с европейците, за да се изясни дали те желаят мир или продължаване на войната.
Путин: Чуждите войски ще бъдат законна цел за руската армия
Въпреки заявената готовност за дипломатически контакти Путин категорично отхвърли възможността за разполагане на чуждестранни военнослужещи в Украйна като част от бъдещи гаранции за сигурност.
Руският президент подчерта, че Москва от самото начало определя подобно военно присъствие като неприемливо, тъй като според нея то представлява пряка заплаха за националната ѝ сигурност.
Путин предупреди, че чуждестранните войски на украинска територия ще бъдат разглеждани като законни цели за руските въоръжени сили, а евентуалното им разполагане би означавало продължаване на конфликта.
Той отхвърли и обсъждането на т.нар. сиви зони между Русия и Украйна, като заяви, че за Москва съществува само една разграничителна линия - държавната граница.
Същевременно Путин подчерта, че би искал мирът в Украйна да бъде траен.
Москва предложи хуманитарна мисия в Константиновка
Друг важен въпрос на срещата беше съдбата на цивилното население в украинския град Константиновка, Донецка област, за който Москва твърди, че се намира под руски контрол от юли.
Според Путин там продължават да се намират между 400 и 500 цивилни граждани.
Руският президент предложи организирането на съвместна хуманитарна мисия по модела на проведената през октомври операция в град Олешки, Херсонска област.
Тогава с американско посредничество беше постигнато временно примирие, което позволи на стотици блокирани цивилни да напуснат района.
Путин предложи организирането на подобна операция в Константиновка да бъде възложено на омбудсманите на Русия и Украйна.
Той заяви, че руската страна е готова да гарантира сигурността на мисията, като посочи, че за разминирането на района ще бъдат необходими пет дни.
Руският президент добави, че ако Киев смята, че контролира града, украинските власти трябва да осигурят безопасността на мисията от своя страна.
Путин благодари на американския президент Доналд Тръмп за организирането на контактите между Русия и Украйна, както и на първата дама Мелания Тръмп за участието ѝ в разрешаването на хуманитарните въпроси около Олешки.
Преговорите в Абу Даби и възможната размяна на пленници
Американският пратеник Стив Уиткоф даде положителна оценка на предходните разговори между представители на Русия, Украйна и САЩ в Абу Даби.
Той заяви, че руската и украинската делегация са работили ефективно, а атмосферата е била конструктивна.
Според Уиткоф подготвяната размяна на военнопленници между Москва и Киев показва напредък в усилията за прекратяване на войната.
Американският представител благодари на Владимир Медински за участието му в дипломатическите контакти и за работата му по време на преговорите в Обединените арабски емирства.
Уиткоф увери Путин, че ще предаде на украинския президент Володимир Зеленски информация за разговорите в Кремъл.
Зеленски предупреди Европа, Коща обвини Русия за разрушената сигурност
На фона на американско-руските контакти украинският президент Володимир Зеленски призова европейските лидери да следят внимателно разговорите за новата система за сигурност на континента.
„Очакваме повече подробности и Европа трябва да следи много внимателно“, заяви Зеленски по време на срещата на върха на Европейската политическа общност в Дъблин.
Председателят на Европейския съвет Антонио Коща от своя страна обвини Москва, че е разрушила съществуващата архитектура за сигурност в Европа с нахлуването си в Украйна.
„Европа разполагаше с функционираща архитектура за сигурност, която първо беше постепенно подкопана, а след това окончателно разрушена от руското нахлуване в Украйна“, заяви Коща.
Той подчерта, че не е необходимо европейските държави да изграждат изцяло нови механизми за сигурност, но настоя Русия да покаже реална готовност за мир.
„Досега виждаме, че Русия се съсредоточава върху ескалацията и нападенията срещу украински цивилни граждани. Това трябва да се промени, за да стане мирът възможен“, заяви председателят на Европейския съвет.
Коща предупреди, че следващата седмица ще бъде решаващо изпитание за готовността на Москва да прекрати войната.
Разговорите в Кремъл показаха, че въпреки напредъка по хуманитарните въпроси и усилията за разширяване на дипломатическия формат остават сериозни разногласия относно бъдещите гаранции за сигурност на Украйна, присъствието на чуждестранни войски и участието на Европа в мирния процес.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
