Е стония става 17-ият член на еврозоната на 1 януари 2011 г. През 2003 г. се провежда референдум за членството на Естония в ЕС и има широко одобрение - над 60% от естонците гласуват "за". Пътят към еврозоната е много труден за малката прибалтийска държава, защото когато тя извоюва независимостта си от СССР през 1991 г. започва хиперинфлация. По данни на Централната естонска банка, тя е над 1000%. Това е периодът, в който Естония все още използва руската рубла. Година по-късно тя прави прехода към естонската крона и това е същата година - 1992 г., когато страната взима тежкото решение да влезе във Валутен борд. И всъщност това прави процеса по прехода към еврозоната действително по-плавен, защото естонската крона е с фиксиран курс 15.66 и това остава и курсът, с който Естония влиза в еврозоната.
ОФИЦИАЛНО: Левът отива в историята!
Трябва да кажем, че цените се стабилизират плавно и заради това Естония, Литва и Латвия си печелят названието "Балтийски тигри", заради бързия темп на икономиката им. През 2010-2011 г. средната заплата в Естония е била под 800 евро, а сега в 2025 г. тя е над 2000 евро. Средната пенсия от 272 евро става близо 800 евро. Това са сериозни разлики.
Когато Естония се присъединява в еврозоната, това всъщност е членката на тази зона с най-нисък брутен вътрешен продукт, вече той е с 168% по-висок.
Естония се присъединява към еврозоната след глобалната финансова криза и това са много тежки години за целия свят. Но благодарение на добрата парична дисциплина, която се дължи основно на Валутния борд, Естония покрива всички критерии.
Срещаме Наталия в магазин за сувенири в Стария град в Талин. Украинка по народност, живее тук повече от 40 години. Свикнала е да посреща туристи от цял свят и вече почти е забравила, че е боравила и с руски рубли, и с естонски крони преди приемането на еврото.
Наталия, продавач в магазин за сувенири в Талин: "Еврото е добро за нас. Много туристи идват в Естония и нямат никакъв проблем с валутата. Да, през 2011 година цените се вдигнаха с около 10%. Но и заплатата ми стана по-голяма. Не се притеснявайте и вие, доходите ще се увеличат."
Руснакът Виктор е собственик на ресторант в Талин. Живял е у нас в първите години на членството на страната ни в Европейския съюз. В менюто си сега е включил шопска салата, която струва 8.90 евро.
Когато през 2003 година в Естония се провежда референдум за членство в Европейския съюз той гласува против. 33 на сто от хората мислят като него, одобрението обаче е 66%. Виктор е и против еврото.
Официалните данни обаче опровергават Виктор. Годината преди приемането на еврото и тази, в която Естония приема единната валута, са белязани от бавното възстановяване след глобалната финансова криза от 2007-2008 г. Статистиката записва ръст на доходите и Брутния вътрешен продукт, но и на инфлацията, и цените, обяснява проф. Раул Еаметс. 5 години той е бил член на Надзорния съвет на Естонската централна банка, а в продължение на 9 години е бил председател на Фискалния съвет на страната. През 2011 година средната заплата е била 792 евро, а сега - 2011 евро, средната пенсия от 272 евро е станала 765 евро. За 14 г. Брутният вътрешен продукт е нараснал със 168%.
Проф. Раул Еаметс, икономист, бивш председател на Фискалния съвет: "Това беше, така да се каже, оптимистично време – излязохме от кризата и нещата започнаха да се подобряват. През 2010 г. инфлацията започна бавно да нараства и от много ниска в началото на годината стигна 3-4% в края. През 2011 г. започна да се повишава още повече. Но трудно е да се каже, че това е било заради въвеждането на еврото. По-скоро беше заради много ниската база за сравнение – когато тръгваш от ниско ниво, увеличенията изглеждат по-големи, така че цените също се повишиха. Сравнявах инфлацията в Естония през 2011 година с тази в Латвия и Литва, и моделът беше много сходен, а те въведоха еврото през 2014 и 2015 година, но цените започнаха да се покачват още през 2011 г. по същия начин."
Проф. Еаметс, който сега е главен икономист на една от естонските банки, споделя, че основната роля за плавния преход е изиграл Валутният борд, и това, че кроната е била с фиксиран курс спрямо еврото.
Проф. Раул Еаметс, икономист, бивш председател на Фискалния съвет: "Както знаете, валутният борд означава, че всички пари, които пуска в обращение Централната банка, трябва да бъдат обезпечени от валутния резерв на страната. На практика, монетарната политика на централната банка е ограничена. Тя се прави във Франкфурт, тъй като вие сте тясно свързани с еврото. Това означава, че технически – ако говорим чисто технически – ние вече имахме евро преди официалното му въвеждане, просто тези евро пари имаха различна картинка и различни цифри върху тях. Същото е и в България – имате своя валута, но тя вече не е наистина ваша, защото зад нея стои евро. Винаги можете да отидете и да ги смените в евро. Вашата централна банка все още има някои инструменти на паричната политика – като определяне на лихвени проценти, депозитни лихви за търговските банки. В Естония нямахме дори това – нашата централна банка реално нямаше монетарна политика. Затова нямаше какво много да се губи в този смисъл. Да, хората изпитаха малко носталгия – имахме много красиви банкноти. Добре, нямаме някаква дълга история зад тях, защото имахме съветския период, рублата… но въпреки това хората чувстваха, че се отказват от част от суверенитета си. Но мисля, че това чувство не продължи дълго. Днес никой не се оплаква, че иска да си върне националната валута или нещо подобно."
България по-лесно ще свикне с еврото от Естония, смята един от най-уважаваните икономисти в прибалтийската държава Хейдо Витсур. Той е финансов министър в размирно време, когато страната сменя рублата с крона и въвежда Валутния борд - през 1992 година. Като в България първо естонската валута се връзва към германската марка, а после и към еврото.
Хейдо Витсур, икономист: "Спомням си, че преминаването към естонската крона беше почти като национален празник. Хората очакваха идването на кроната и я приеха с ентусиазъм. Беше като ново обявяване на независимост. Вярно е, че тогава имахме много малко пари в крони и бяхме много бедни. А преминаването от крона към евро се случи сравнително лесно. Естония, както и България, използваше валутен борд, и при фиксиран курс преминаването към еврото е много просто. У вас трябва да разделите почти на 2, а в в Естония трябваше цената в крони да се дели на 15,6466. Това е доста досадно. В България е лесно да се контролира цената — просто трябва да бъде наполовина. Или ако има строг контрол. Някои търговци у нас се възползваха от това, че хората не умеят да изчисляват добре."
Витсур дава и различна гледна точка на повишаването на цените в Хърватия - последната страна, приела еврото с обяснението, че ако си заобиколен от богати съседи, това вдига цените на родна земя.
Хейдо Витсур, икономист: "Австрийци и германци започнаха да пътуват повече до Хърватия след въвеждането на еврото и започнаха да купуват повече стоки. Същото се случи и при нас с финландците – идваха, гледаха колко е евтино и купуваха, и купуваха. Естествено, търговците увеличаваха цените, защото търсенето беше голямо. Мисля, че именно това търсене от Австрия и Германия доведе до поскъпването в Хърватия. Не пряко заради еврото, а заради това, че повече чужденци започнаха да пазаруват там."
В момента инфлацията в Естония е над средното за ервозоната - близо 5%, а правителството вдигна ставката на ДДС с още 2% и вече е 24 на сто.
*Източник: БНТ
