В условията на опустошителна война Украйна е изправена пред невидима заплаха - демографски срив. Докато мъжете се бият на фронта, стотици семейства избират криоконсервацията като единствен шанс да запазят генетичния фонд на нацията и да имат деца, дори ако най-лошото се случи.

Максим, 35-годишен военнослужещ от Националната гвардия, говори открито за решението си да замрази генетичен материал. За него това не е табу, а въпрос на национално оцеляване. „Нашите мъже загиват. Украинският генофонд е застрашен. Става въпрос за бъдещето на нацията ни“, споделя той пред BBC от позиция близо до източната фронтова линия.

По време на последната си отпуска Максим посещава клиника в Киев по настояване на съпругата си. Процедурата за действащи военни е безплатна - част от програма, целяща да осигури възможност за създаване на семейство при фатален край или тежко раняване. Според него опасността не дебне само на „нулевата точка“. Постоянният стрес и заплахата от дронове оказват пряко влияние върху репродуктивните способности на мъжете в зоната на бойните действия.

Частните клиники започнаха да предлагат тези услуги още в началото на инвазията през 2022 г. Година по-късно украинският парламент регулира практиката с държавно финансиране. Депутатът Оксана Дмитриева, съавтор на закона, подчертава: „Войниците защитават нашето общо бъдеще, но рискуват да загубят своето лично. Искахме да им дадем този шанс.“

Пътят към новите разпоредби не преминава без трудности. Първоначално законът предвиждаше пробите да се унищожават след смъртта на донора, което предизвика вълна от обществено недоволство. Случаят с вдовица, на която беше отказано да използва материала на загиналия си съпруг, доведе до промени. Сега пробите се съхраняват безплатно до 3 години след смъртта на войнa и могат да бъдат използвани от партньора с предварително писмено съгласие.

Демографската ситуация в страната се усложнява не само от загубите на фронта, но и от миграцията на милиони жени. В Киев държавният Център за репродуктивна медицина отчита 50% спад на бременните пациентки. Директорката Оксана Холикова отбелязва, че стресът води до т.нар. „синдром на забавения живот“ – масово отлагане на родителството заради несигурността и постоянните ракетни удари.

Историята на Катерина Малишко и нейния съпруг Виталий е пример за бюрократичните капани. Двойката дълго се опитвала да зачене, но войната попречила на плановете им. Когато Виталий загива при удар с управляема бомба, Катерина се оказва в юридическа битка за правото да използва замразените им ембриони. След шест месеца в съда тя печели делото.

„Това беше нашето семейство. Трябваше да се боря, за да почета съпруга си“, казва тя. Макар в момента да се чувства твърде крехка, за да забременее, Катерина вярва, че децата на загиналите герои имат право да живеят в страната, за която родителите им са дали живота си.

За Максим основното предизвикателство остава убеждаването на останалите мъже. Той предлага замразяването на сперма да стане стандартна процедура при мобилизация, подобно на вземането на ДНК проби за идентификация.

„Мъжете често са потайни и изпитват психологически трудности, за които не говорят“, споделя той. Според него повече публичност по темата би помогнала на войниците да направят тази стъпка, която той самият описва като „едно нещо по-малко, за което да се тревожа“ сред хаоса на войната.

ПОСЛЕДВАЙТЕ НИ В ИНСТАГРАМ

ПОСЛЕДВАЙТЕ НИ В ТИКТОК

АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE

*Източник: Vesti.bg

Украйна война замразяване генетичен материал