- Как посрещате рождения си ден тази година, г-жо Нешкова?
- С оптимизъм, с добро настроение, със семейството. Обикновено го празнувам в домашна обстановка, но тази година сигурно ще отидем на заведение. Ще празнувам и в предаването „Събуди се“ по NOVA, снимахме много хубаво интервю преди няколко дни и ще го излъчат точно на рождения ми ден. А в понеделник, пак по NOVA, може да ме видите при Гала в „На кафе“.
- Празникът ви е троен – освен рожден ден празнувате и имен ден, и годишнина от сватбата...
И 1 май си се чества, така че е четворен. Не мога да се лиша от празника на труда само защото ми е и личен празник. Един от най-красивите дни в годината ми е, защото съчетава всичко. В този ден мога да си дам равносметка какъв човек съм се родила, колко любов съм получила от семейството си, каква майка, съпруга и изпълнителка съм, защото отвсякъде валят пожелания. Без да искам, е ден на равносметка, съчетавайки всичките празници на едно.
- Направихте ли я вече равносметката?
- Имам такива приливи на усещане за равносметка. Важното е, че сме здрави, че времето е свободно и красиво въпреки събитията, които ни завихрят. Центърът на планетата си е семейството.
- Интересни места, на които сте празнували през годините?
- И на ферибот, и в чужбина, и на концерти. Случвало ми се е през нощта да съм на нечий купон и да започне моят рожден ден. Годините, в които пътувах, винаги е било много различно. В последните години пак е различно, защото 2 г. бяхме затворени и живеехме различно.
- Правите ли си сама тортата?
- Не. Обикновено си я купувам. Не съм чак толкова запален кулинар. Децата обичат за техния рожден ден да си правят тортите сами. Докато аз тортата я имам, като й сложа свещите и се запее „Честит рожден ден“. Емоционален човек съм, готвенето не ми е силата. Предпочитам да украся, да се погрижа за цветята и обстановката. Човек трябва да си дава сметка в какво време живеем и колко хора се трудят да ми е хубаво.
- Песента „Честит рожден ден“ – вашата емблема, дали ви е представена от композитора Кирил Икономов за ваш празник?
- Много интересен въпрос, но май не. Не си спомням. Песента не сме я мислили през личната си призма, макар че и ние се възползваме от нея – поне по една фраза винаги си изпяваме от нея с компанията. Създавайки я, сме я насочили към хората и има много по-голямо послание.
- Спомняте ли си кога за пръв път чухте мелодията й?
- Ние имахме една база над Благоевград и Богомил Гудев – светла му памет, дойде там, за да работим по текста. Това е било през пролетта на 1988 г. Моят съпруг много рядко се вдъхновява от готов текст. Обикновено първо пише музиката и самата тя внушава идеята за текста.
- Подозирахте ли тогава, че това ще се превърне във вашата визитна картичка?
- Всяка песен се ражда и обгрижваш по същия начин, надяваш се да се получи. Не е водещо дали ще стане хит. Тя е в тебе и ти трябва да й дадеш живот да излезе. Аз като изпълнител я обличам като стилист. Всяка песен си я отглеждаме като наше детенце. Но може би тя така превзе цялата музикална общественост, която беше против нея, толкова много пречиха да излезе на бял свят, че ние я обгрижихме още повече като цвете в саксия. Слава богу посланието стигна до хората и толкова години те си я носят в сърцето. Чрез гените си я разпознават подсъзнателно.
- Тя ли е най-изстраданата песен?
- Ние по принцип винаги сме срещу течението, ядем шамари и са по-трудни нещата при нас. Но може да се каже, че е тя, макар че има и други. Повече от две години не беше стигнала до публиката. Предполагам, че са подозирали какво ще се случи, като я чуят хората. Знаете приказката за българския казан. Като цяло имаше настроение срещу моя поход. Защото моето си беше поход в кариерата – смело и силно настъпихме и всяка стъпка сигурно е била трън в очите на другите, които така са виждали нещата. Аз не ги виждам така – за всеки има място под слънцето, но конюнктура, така се е получило. Едно тесто колкото повече го мачкаш, толкова по-хубаво става. Но не е това важното, а че хората си я припознават като тяхната песен.
- Имате ли концерт, на който не сте я пяла?
- Ако си позволя, сигурно ще ме бият. Няма да ми позволят да си тръгна без нея. Няма такъв концерт. Всъщност само когато си представям нов албум, иначе не. „Конче вихрогонче“ също няма концерт без нея, тя ми е първоначалната визитна картичка. След това „Щастие с пари не се купува“, следващата визитна картичка. Това е лицето на един изпълнител. Да, свързваш го с една песен, тя е основата, но всички останали песни са нюанси, за да можеш да го усетиш и визуализираш като цяло.
- Колко пъти най-много сте я пели на един концерт?
- Три пъти. Накрая казвам на публиката - ако искате още, си я пейте вие. Моите концерти винаги са минавали на един дъх. Някак си много бързо се вдига градусът. Много странно усещане. Енергията е изключителна. Получават се едни особени преживявания. Сега ме караш с този въпрос да си спомням много хубави неща. Те са усещания. Може би човек трябва да пише книга в такива моменти, а не да обобщава живота си след години, защото тези дребни нюанси после може да ги кажеш с една дума, не може да ги разкажеш как точно си ги изпитал в онзи момент. Затова сега не мога да предам онова богато преживяване, което е било тогава. Има една такава приказка, че човек трябва да е най-внимателен, когато е най-добре. Толкова са били силни емоциите, че не са ми минали такива мисли, че това са едни от най-важните моменти в живота ми. Виж каква равносметка си направих, без да искам.
- Да ви върна на името. Родителите ви са планирали да се казвате по друг начин...
- Да, цял списък с имена е имало. Но първото е било Детелина. Моят татко беше земеделец, четирилистната детелина беше символ в нашето семейство и предполагам, че с този подтекст е било избрано името ми. Моят тати Васил Нешков беше музикант в Софийския духов оркестър и свиреше на всички манифестации. Предишния ден е завел мама на специално място, от което да гледа манифестацията защитена. Тя винаги ми разказваше: „Ставаме на 1 май и вместо на манифестация тръгнах за болницата. Всички празнуват, а аз точно в 12 часа на обяд те раждам“. Мама е споделяла, че има избрано име, но всичките сестри й казали: „Ти луда ли си, тя си е дошла с името навръх празника“. Имам си кръщелнички, с които така и не можах да се срещна никога. Родена съм в ИСУЛ, а след това родилното е премахнато от болницата и нямам никаква връзка с тези хора. Винаги съм таяла добри чувства към тях и съм се опитвала да си представя кои са били тези жени, които са станали орисници на живота ми. Благодарен човек съм и такива неща ме вълнуват. Та така съм станала Мая.
- Може би това, че сте се родили точно тогава, е предопределило съдбата ви да станете певицата на празниците...
- Логиката ти е желязна. Празникът за мен е нещо много специално като цяло. Така съм и израснала. Оркестърът на татко свиреше всяка събота и неделя в Борисовата градина и ние се обличахме официално и отивахме при него. Цяла седмица те работеха, ние учехме, а в почивните дни празнувахме живота. Имаше музика, цветя, всички бяха щастливи и доволни. Така празникът стана много специален в душата ми. Уважавам ги, пълня ги със съдържание, с емоции, с чувства. Какво по-хубаво от това да ликуваш и да празнуваш? Това е тържество на духа, на интелекта. Защото животът може да е сив и да не виждаш повече от това да се нахраниш и наспиш. Неслучайно един писател е казал, че е много важно какъв въздух си дишал, какви птици си слушал, по каква трева си ходил, каква вода си пил – това те формира като личност и светоглед. Сигурно и на мен така ми се е отразило. Да, наистина съм станала певицата на празниците и това е прекрасно. Гледай, втора равносметка ме накара да направя.
- Същия ден сте избрали и за вашата сватба. Защо?
- Не знам. Беше едно такова лудо време. Бяхме в началото на известността. Една традиционна сватба, организирана, някак си не беше типична за нас. 7 години бяхме гаджета с Кирил Икономов и не ни пречеше, че не сме семейство. Заради родителите и един малък инцидент, който предизвика в мен чувството, че живеем в грях, решихме да бъде купон, вместо да бъде традиционна сватба. На практика се получиха и двете. Отидохме в едно крайпътно заведение, в най-близкото село се разписахме – там ритуалът беше уникален. Нашите приятели и колеги бяха поканени на рожден ден, а се оказа, че са и на сватба.
- Какъв е бил този инцидент?
- Кирил пострада физически на един концерт в Благоевградско в залата от пиротехниката. Никой не разбра, завърши си нормално. Но имаше опасност за здравето и живота му след това от усложненията, които се получиха. Така решихме, че трябва да променим нещата.
- След много години на едно от последните си турнета сте видели готвачката от сватбата си.
- Имах концерт в Дупница. Специално изпратих Кирил при кмета на село Баланово да покани хората от сватбата. Готвачката и жената, която водеше ритуала, дойдоха. Беше много мило, приятно и вълнуващо. Те имат прекрасни спомени оттогава, аз също. Много човешко е хората да ти се радват истински. И за тях е било неочаквано, и сме направили за тях празник, като сме отишли да сключим брак в тяхното село.
- Какви подаръци получихте тогава?
- Не отдавам много значение на вещите. Помня всички, които бяха, колко ни беше хубаво. В един момент ме приканваха да мина по масите при всеки, но казах, че не е приемливо за мен и само ги поздравих.
- Ден преди рождения ви ден , вече имате поздравления...
- Много голямо внимание от телевизии, радиа и преса имам, за което съм много благодарна. Получих поздравителен адрес от президента Румен Радев – това също ме зарадва. Много е мило, когато другите се радват заради теб и оценяват това, което си, и искат да го споделят с хората.
- След 2 години без работа преди месец се завърнахте на сцената – участвахте в юбилейния концерт на Иван Тенев. Какво беше усещането?
- Когато загубиш тренинга да излизаш на сцената, вълнението е двойно по-голямо. Щях да си забравя текста, тъй като песента ми е нова. Беше много красиво, емоционално. Видяхме се с много колеги и някак си беше символично, че концертът събра толкова хора. С група „Фактор“ не се бяхме виждали от „Мелодия на годината“. Преди, когато сме се събирали на общи концерти, е имало високомерие – всеки от камбанарията на своята известност, докато сега беше много искрено, всички буквално ликувахме, че сме заедно, че отново имаме събитие и се радваме на сцената.
- По-различно ли беше от предишното завръщане, когато направихте по личен избор голяма пауза в кариерата заради отглеждането на децата си?
- Онова беше много по-лично като преживяване, защото беше моето си завръщане. Докато сега е обща енергетиката, ако мога да сравня така нещата. Ако беше мой индивидуален концерт, сигурно щяха да се препокрият с онова завръщане. Аз съм на етапи и понякога си мисля, че е много сиво, ако държиш едно и също ниво, поне за мен. А така преживявам едни силни емоции отново и отново. Артистът трябва и сам да си създава емоции.
- След сборния концерт готвите ли самостоятелен?
- О, да. С нова програма от септември планираме да организираме турне. Надявам се да направим изцяло нов албум, имаме много нови неща. Дъщерите ни се надявам да бъдат пак с нас на сцената, все пак са големи хора и не мога да се разпореждам с тях. Йоана работи с баща си по неин албум.
- За какво ви се пее през 2022 г.?
- Просто ми се пее. А за какво, то само ще дойде като вълнения и емоции. Тия неща никога не съм могла да ги планувам. Когато има план, никога не се случва точно така, както трябва. Затова при мен нещата са експлозивни. Може би на някого ще му прозвучи непрофесионално, но като нещо ме развълнува и разчувства, откликвам веднага. Тези дни видях едно клипче в Тик-Ток, чужд певец, дори не е известен, така ме подпали, че възбуди всичките ми фибри и желания да пея. Идваше ми да му грабна микрофона и да съм на неговото място в момента. Това не ми се беше случвало отдавна и ме направи много щастлива.
Това е тя:
Родена е на 1 май 1957 г. в София
През 80-те е единствената, която прави концертите си на стадионите в България с оркестър “Благоевград”
Сред най-популярните й хитове са “Честит рожден ден”, “Конче вихрогонче”, “Китка за обич”, “Щастие с пари не се купува”, „Обичам те“, „Само с любов“
Омъжена е за композитора Кирил Икономов, с когото имат две близначки – Весела и Йоана
Лео Богдановски
