„Че аз съм Щастливец, това го знае цяла България; но туй, което никой не знае, то е че днес нямах 45 стотинки да си купя тютюн. Това обстоятелство никак не ми попречи обаче да съхраня своето царствено величие. Аз...гледах на света и хората тъй, като че милион Ротшилдовци и Вандербилтовци мога да ги натъпча в джеба на жилетката си; а пък нашите богаташи не представляваха пред моите очи нещо повече от пепелта на снощната ми последна цигара“. С тези крилати думи от фейлетона „Страст“ (Безделица с претенции на художественост, 1985) на Алеко Константинов започва новият спектакъл „Ганьоада“, или „Невероятните разкази за един съвременен българин“, определен от режисьора Бойко Илиев като музикална сатира.

„Че аз съм Щастливец, това го знае цяла България; но туй, което никой не знае, то е че днес нямах 45 стотинки да си купя тютюн. Това обстоятелство никак не ми попречи обаче да съхраня своето царствено величие. Аз...гледах на света и хората тъй, като че милион Ротшилдовци и Вандербилтовци мога да ги натъпча в джеба на жилетката си; а пък нашите богаташи не представляваха пред моите очи нещо повече от пепелта на снощната ми последна цигара“. С тези крилати думи от фейлетона „Страст“ (Безделица с претенции на художественост, 1985) на Алеко Константинов започва новият спектакъл „Ганьоада“, или „Невероятните разкази за един съвременен българин“, определен от режисьора Бойко Илиев като музикална сатира.

Скоро след кратката встъпителна изповед на Алеко (младият актьор от Русенския театър Борислав Веженов, възпитаник на проф. Стефан Данаилов) се появява и Бай Ганьо с бутафорни мустаци (Михаил Сървански), но кой знае защо всички го наричат „Докторе". Така още в самото начало долавяме, че това няма да е христоматийната история от книгата „Бай Ганьо“ или пиесата „Г-н Балкански“ на Георги Данаилов. Бойко Илиев, който е и автор на либретото, е създал съвсем

нова сюжетна рамка за познатите случки

Използвайки безсмъртната творба на Алеко, фрагменти от фейлетоните му, пътеписите и някои факти от биографията на писателя, той е сътворил друго, оригинално произведение – мъдро, находчиво, поетично и недоскучаващо с клишета. Според неговия прочит на даденостите, в новогодишната нощ, която е и рожденият ден на Алеко, неговата компания „Весела България“ се събира да празнува. Доктор, политик (Йордан Петков), приятел на автора на „До Чикаго и назад“ (Стелиан Радев), младеж (Явор Костов) и две чаровни дами (Христиана Джурова и Кристина Митева) поливат с шампанско повода и, понеже всички се оказват почитатели на Щастливеца, решават да разиграят емблематични събития от най-известната му книга по свой начин. В колективния разказ се редуват четирима бай-ганьовци с 4 различни истории и погледи към тях – от безобидните хитрувания на гарата или във влака, където да измуфти цигарка или круша, през конфузните му прояви в чужбина до по-късните му страховити проявления като вестникар или брутален политик – същия, който по-късно ще убие своя автор. Този, жестокия, най-добре познава и изиграва самият Алеко. Той ни дава да разберем, че повече или по-малко Ганьо Балкански може да е всеки от нас или всеки да открие за себе си подобни реални типове, които прогресират и в днешния политически и социален пейзаж. Алеко обаче е само един – харизматичният Борислав Веженов. Той разгръща втората много съществена нишка в повествованието – лиричната линия на твореца: пределно беден, но душевен аристократ,

щедър безсребреник, създаващ радост

за останалите, ала сам той самотен, недообичан и може би недоразбран – вечен дисидент за всяка ояла се власт, който, усеща се, ще падне жертва на чудовището, което е създал (късния г-н Ганьо).

За себе си съм убедена, че това е най-силната режисьорска работа на Бойко Илиев дотук. Познаваме неговия безпогрешен избор на литературен материал, умелите му драматизации, в които с уважение към автора се е оставял историята и характерите на героите да водят и да следват своя естествен път. Тук той активно дърпа конците, създавайки оригинална съвременна история и един шумен, динамичен спектакъл, в който движението е толкова важно, колкото и словото. Прибавя се и още един градивен елемент – музиката. Актьорите изпълняват акапелно обработки на автентичен фолклор или стари градски песни и ретро евъргрийни, тъй като купонът съвсем естествено го позволява. Автор на аранжиментите и музикален директор е Евгени Господинов, известен с работата си и в мегамюзикълите на Борис Панкин.

Следващото представление на „Ганьоада“ е на 18 декември.