- Ненчо, денят, в който взимаме интервюто, 25 септември, е черна дата за българския цирк. Тогава през 1983 г. изгаря сградата на цирка на Солни пазар в София. Казват, че тогава бе убит циркът и илюзионното изкуство.
- Факт! Аз съм от Момчиловци, но нашите ме доведоха тук през 1981 г. Гледах уникално представление с Тошко Козарев. Факт е, че държавата толкова много години така и не намери средства да построи нов цирк. Имаше един временен. Още по-голямото убийство обаче бе през 1990-1991 година, когато закриха цирка въобще и тези уникални трупи останаха без работа, трябваше да си търсят препитание в чужбина. В онези години България е била на второ място в света по циркови трупи, говорим за световно ниво. Те бяха една касичка за България, носеха огромни приходи. Жалко е, защото държавата не намери сили да го възстанови. А вече е късно, много късно! Тези огромни трупи, които работеха и имаха наследници, вече ги няма. Останаха само няколко, фамилия Балкански държат световно ниво, само те имат голямо шапито и им се прекланям пред труда им. Има още няколко трупи също. Това е невероятно трудно. Голям поклон пред всички!
- Вие имали ли сте възможност да играете под цирково шапито?
- Не съм, канят ме, но нямам време, а и не съм цирков артист. Не може да играя само когато имам свободно време. Техният труд е много тежък, не са им леки условията. Голям поклон пред това велико изкуство!
- Казват, че циркът и илюзиите в момента са в политиката.
- Защо да обиждаме цирка и илюзионното изкуство?! Политиката в момента е много ниско ниво, а тези изкуства са велики. Да не ги принизяваме. Цирковото изкуство е свързано с много труд и лишения и не бива да го принизяваме, най-малко пък до политиката.
- Обикаляте страната с хитови спектакли, какъв е този „Не ме питай как“?
- Премиерата му ще бъде на 30 септември във Варна. Там сме с Кристиян Янкулов и неговата съпруга Биляна Добрева. Нещо ново, в съвременен вариант, с много музика, фокуси и е уникално. Паснахме си като актьори и хора. Запознахме се покрай „Голям праз“ и решихме да направим това представление. Такова нещо няма на пазара - с много фокуси, хумори и песни. Има си сценарий, има и импровизации. Приемственост между по-старото и новото поколение.
- „Литературата на кратко“ – как се преподава Вазов на ТикТок поколението?
- През октомври ще го играем за стотен път. Това е страхотно представление по пиесата, написана от Иво Сиромахов – „Българската литература накратко“. Трима учители се борят с безумията в българската образователна система, принудени са интерактивно да изиграват великите произведения, за да може нещо да влезе в главите на учениците. Любопитно е, с изключително чувство за хумор, но и с много смисъл.
- „Голям праз“ също жъне успехи, нали?
- О, да, то е голямо представление, с много хора. Сега имаме през декември в НДК. Няколко поколения актьори сме там. Интересно е, защото трябва да има приемственост – осъзнаваш, че нито започва от нас, нито свършва с нас. Ние минахме през това, сега се появява ново поколение, което е прекрасно, те са много красиви, талантливи и го могат по свой си начин. Аз съм трийсет години в Театър „Българска армия“ и там играя доста представления – „Ножица трепач“, „Много шум за нищо“... Играя също в други театри „Догодина по същото време“, „Вечеря с приятели“. Имам 8-10 заглавия, различни са – и театрални, и илюзионни.
- Случвало ли ви се е да объркате роли, да вкарате в някоя нещо от друга?
- Няма как да стане, те са репетирани толкова много време, а и това ми е професията! Няма как да се обърка, с годините лекотата и импровизацията във всяко едно нещо се получават, но те са много трудни и се постигат с много опит. С годините се получава по-голямо удоволствие от това да играеш и импровизираш.
- Често правите фокуси в нета, смеят ли се днешните деца на същите неща, на които са се удивлявали преди 10 или 20 години?
- Фокусът е вечно нещо, но сега по-трудно се впечатляват децата, защото имат много повече достъп до информация, а и пазарът е пренаситен. Само за пет минути детето вижда хиляди клипчета, може да види как се правят фокуси в Лас Вегас или как се разкриват тайните на даден фокус. Сега е трудно да хванеш вниманието за каквото и да е било, но това е времето.
- Как се развива Музеят на магията, премести ли се в новата голяма сграда?
- Още не, сега строят покрива, ще стане изключително красив. Мога да се похваля, че ако не в света, то в Европа няма друг такъв музей, с такъв мащаб! Днес говорих с уредничката, която ми каза, че миналата събота е посрещнала 10 автобуса от България – това е изключително много. Тя има беседа всеки ден на всеки кръгъл час. Много ме радва това. Като гледам коментарите, те са изключително положителни. Радвам се, че стана нещо, което има смисъл и радва хората. И пак се връщаме към началото, към цирка. Тези хора, които са забравени, тук ги помним. Виждаме, че сме имали изключителни илюзионисти, били сме на челно място. Имали сме невероятни личности като Мистър Сенко, Лепас, Орфи, Астор, Харди и т.н. Това са огромни илюзионисти, които са радвали хората през миналия век. Щеше да е изхвърлено и забравено, а сега хората могат да се докоснат до тази епоха. Тук всичко е автентично, няма копия.
- Тогава илюзионистите са били с ранга на днешните музикални и футболни звезди.
- Да, имали сме звезди на абсолютно световно ниво. Орфи например е имал илюзия „Разминаване със смъртта“, с едни шипове, там между тях е лягала неговата съпруга. Този номер е изложен в музея. През 1982 г. той печели втора награда в Лозана на световен фестивал. Нямаме друго такова постижение. Мистър Сенко има награда в Берлин за сваляне на главата и т.н. Те са били хора на най-високото световно ниво, пътували са с големи спектакли – не говорим за две кърпички и карти, а мащабни реквизити, тежки с тонове, които са пренасяли с камиони, с каруци преди това.
- А вие нали също си сваляхте главата?
- Имам два спектакъла, които се играят в „Българска армия“ – „Магията на Ненчо“ с Любо Нейков“ и „Сол в косите“ с Кака Лара. Те бяха в репертоара на театъра. Това е илюзия, която е правена през годините от много илюзионисти и впечатлява хората.
- Астор направи навремето ресторант, където покрай храната показваше и фокуси, вие мислили ли сте за нещо подобно?
- Не. Музеят тенденциозно го направих в Момчиловци. Тази колекция я събирах над 30 години и вложих много труд в нея. Исках музеят да е в мястото, където съм се родил и израснал. В София има всичко, но е хубаво и да има атракции в цяла България. Там живна районът, то е едно прекрасно място. Ставайки този музей, помага да има една атракция в едно чудно хубаво място като Родопите. Хората отиват, гледат бита, храната, влизат в музея, виждат природата. Всичко е свързано.
- А фестивал на магията бихте ли правили?
- Ще видим с времето, може и аз да го правя, може и по-младите. Самият музей сега ще бъде още по-прекрасен, той ще е държавен. Огромна сграда, на три етажа с восъчни фигури, сцена със сто места. Така че ще има какво и къде да правят.
- Само на българските илюзионисти ли ще са тези восъчни фигури?
- Да, това е Музей на българското илюзионно изкуство. Тук са изложени само неща, правени от български илюзионисти. Българи правят тези восъчни фигури. Уредничката на музея е Стефка Манджукова и аз съм ѝ много благодарен, защото тя е сърцето на тази колекция. Разказва за нея много увлекателно, със страхотна любов. На всеки кръгъл час има лекция по 40 минути. И това се случва от 9 до 17 часа. Такъв човек е Божа работа.
- Лятото остана ли ви време за почивка?
- Винаги си отделям време поне за месец почивка в Момчиловци. Имам страшно много работа покрай музея, нося и пренасям неща от складовете...
- Синът ви Момчил нали вече е в НАТФИЗ?
- Да, втора година е там актьорско майсторство, в класа на Ивайло Христов. Дай Боже да има и късмет, защото за младите хора тази професия стана вече много трудна. Има много актьори на пазара, не е като едно време, влезеш ли във ВИТИЗ и ти е гарантирана работата. Сега поне десет университета бълват актьори. На година излизат 300-400 актьори, така че трябва да си голям късметлия. В тая професия талантът и трудът са само няколко процента, 90-98 процента е късмет.
- А синът ви към какво се ориентира повече – комик или драматичен актьор?
- Рано е да се каже, още са в началото. Дай Боже да започне да играе с годините и ще видим!
Започва с плакат и сваляне на глави
Ненчо Илчев казва: „Роден съм в Момчиловци. На 13 години, когато бях, Орфи гостуваше със свой спектакъл в читалището. И беше поставил един плакат. А аз откраднах плаката. Така бях влюбен в това изкуство! Но Орфи видя, че съм му взел плаката, и ми се скара, че съм свалил единствената му реклама и трябва да го върна, за да могат хората да видят и да идват. Аз му върнах плаката, но после вечерта пак си го взех и съм го запазил така повече от 30-40 години. После се запознахме, подписа ми плаката и много ми разказваше, даде ми и материали за фокуси. След това вече тази моя страст прерасна в много сериозен интерес. В музея показвам и писмо на Мистър Сенко до мен, което хората могат да видят. Така от него се породи тази моя страст да събирам всякакви магически неща. Първите две неща, които придобих, бяха маски за номера със свалянето на главата. Подари ми ги моят учител Лепас, който е един от доайените на това изкуство. Правили са заедно с Мистър Сенко и Факира Мити най-грандиозния спектакъл навремето. И Лепас ми подари две маски, с които е правил номера за свалянето на главата през 1950 г.“
Това е той:
- Роден е на 3 май 1972 г. в Момчиловци
- Завършва гимназия в Смолян, учи в медицински колеж, а после влиза във ВИТИЗ (НАТФИЗ) и става актьор в класа на Стефан Данаилов
- Играе в много театрални постановки, в „Комиците“, „Столичани в повече“ и т.н.
- Истинската му страст обаче са илюзиите и този уникален Музей на магията в Момчиловци
Георги П. Димитров
