- Господин Кирязов, на 6 декември излиза новият филм от поредицата „Бай Иван“, сега със заглавие "Почивката". Какво да очакват зрителите този път?
- Всичките ни герои от скечовете накуп събрани. Без да са се наговаряли, те отиват на почивка на едно и също място. Сблъсъкът ще бъде тотален. Филмът е заснет основно в аквапарка в Слънчев бряг. Сбъднах мечтата си да вкарам много българска музика във филма. В началото бях наплашен, мислех, че артистите няма да откликнат добре, но всички казаха: "Няма никакъв проблем".
- За пръв път дебютирате като режисьор...
- Първият филм беше режисиран от продуцента Николай Павлов. Ние не се познавахме тогава, той се свърза с мен и каза: "Искаш ли да направим филм". Аз не очаквах, че нещо ще стане, но се получи успешен. За втория си казах, че нашият екип може да се справи. Заснехме си го по наш начин - операторът беше и режисьор, Николай Павлов също ни помагаше. За третия филм реших да действам сам. Нямам нужда никой да ми казва кое как да правя. Рискувах абсолютно всичко, защото смятам, че моята публика трябва да види това, което очаква.
- Колко време ви отне?
Първите два филма се заснеха за около десетина дни. Казахме си, че и третия ще го направим за толкоз, обаче още от първия ден нещата се объркаха. Всички се разболяхме един след друг. Затова снимането продължи около 30 дни - от началото на юни до края на август. Понеже сме в аквапарк, имаше сцена как Бай Иван се пуска по пързалката. Обаче мен изключително много ме е страх и цели 7 дни търсих човек, който да облече неговите дрехи и отдалече да изиграе, че е той. Никой не искаше да се навие. Не защото е отвисоко, а искаха да ме видят аз как се пускам, знаейки за страха ми. Времето много ни притисна и накрая нашият оператор каза: "Аз ще се пусна". А той най-малко прилича на мен – по-тъмен е, по-висок, обаче се пусна и ако хората не го знаят, няма да разберат, че това е той. Има и други такива изцепки, но това беше най-паметно.
- Какви други?
- Милен Колев, когото зрителите познават от Тик-Ток, дойде от Германия и в деня, в който трябваше да снимаме, заваля дъжд. Човекът остана, за да снимаме на следващия ден. Една седмица чакахме да спре да вали, за да може да снимаме. Изпушвах през цялото време. Бяхме решили да снимаме филм още април. Обаче нямах никаква идея какво ще снимам. Направихме среща с нашите дистрибутори от "Александра филм". Те казаха, че тая година излизат много хубави филми, Гунди се пуска октомври и трябва да е след това. „За ваш късмет 6 декември е свободна дата“ - казаха те. А нашият екип е само от Николаевци - Кокуринков, Гурманов, Гарабедян. Усетиха го много символично, че е техният имен ден, отделно и празникът на Бургас, а всички сме бургазлии. Казахме си "Действаме", но до май нямахме никаква представа какво ще правим. Един ден изпаднах в паник атака, че нищо не става. Легнах си и на следващия се събудих с целия сценарий. За седмица беше напълно готов и след още една почнахме да го снимаме.
- Колко роли играете във филма?
- Бай Иван, Ивана - позната и на вестник "Телеграф", Мечо, има двама крадци - Шефа и Зелката, аз съм Шефа. Много неща озвучавам - майката на Спаска, която винаги се чува по телефона или в къщата, и няколко други гласови роли. Преправям си гласа. Това ми е било винаги интересно още от малък, от анимационните филмчета - Бъгс Бъни, Том и Джери. Учил съм се пред телевизора с имитации като дете. На Том, когато нещо му направят, винаги извиква много силно - това съм се опитвал да го имитирам до безкрайност. Цялата къща е гърмяла от мене. Барни Ръбъл много имитирах, но оттогава гласът ми много се е променил и вече не мога да го направя. Виковете ми се удаваха, защото съм си гръмогласен. Затрудняват ме по-пискливите женски гласове. Ивана трябваше да има по-женствен глас, но реших да бъде в другата крайност и да има възможно най-мъжкия глас, за да е по-голям контраст и гротеска.
- Силвето?
- Тя изигра перфектно ролята на Каралайн. Зрителите най-много харесаха Каралайн в първия филм, но беше кратко. Сега я разгърнахме - от шофиране на кола до влоговете й. Другата много добра роля е Марулка, жената на Мечо. Докато бяхме в пост-продукция, съм се спуквал да се хиля. Надявам се и вие да го усетите.
- Как се работи с половинката?
- По-лесно, защото успяваме в малкото време, в което сме заедно извън работа, да го изговорим и когато сме на снимачната площадка, знаем какво ще правим. В лични отношения се разбираме перфектно. Даже не знам как ме търпи. Аз самият не мога да се понасям, но тя продължава да ме търпи. Обичам я безкрайно, виждам и същото към мен. Единственият ми проблем е, че съм перфекционист. Докато не стане, както си го представям, не спирам. Понеже съм и режисьор на филма, всеки детайл, който съм си представял за комедия, съм го избарал на макс. Може да не е най-красивият филм, но мисията му е да е много забавно. Дори на моменти съм се престаравал да стане, отстрани ми казваха, че няма смисъл, но за мен имаше. Със Силвия се караме само като почвам да издребнявам на снимачната площадка, иначе никога в целия си съвместен живот.
- Как се намерихте?
- През целия си живот сме били комшии в "Меден рудник" - тя живее в отсрещния блок. Една случайна среща в центъра на Бургас, на Часовника, с наши общи приятели, ни събра. Другите отидоха да играят билярд, ние останахме сами на масата, заприказвахме се и от следващия ден започнахме да излизаме. Любов от пръв поглед. Една година по-късно заживяхме заедно.
- А как се роди "Светът на Ванката"?
- Бях в една друга формация - "Типично", с която правихме скечове във Vbox7. Набрахме популярност, но се изпокарахме за пари и всеки пое в различна посока. Тогава реших да правя нещо ново и поканих Силвия да участва. Тя имаше влечение към комедията, но когато се запознахме, тя не знаеше, че се занимавам с това. В "Типично" много често отхвърляха идеите ми, но тези, които ги приемаха, бяха най-успешните за формацията. Вярвах, че ако направя нещо мое, ще стане много популярно. Имах възможност да уча актьорско майсторство, но се отказах - реших, че ще ме опитомят. И двамата сме самоуки, идва ни отвътре. Аз съм електротехник, а тя е автотехник, макар да не разбира нищо от коли. Технически гимназии сме завършили, университетите не сме ги доизкарали и двамата - аз маркетинг в Свободния, тя - икономика във Варна. Силвия си е представяла, че ще бъде дизайнер, типично за едно момиче. А аз от малък, тъй като съм израснал с филмите на Джим Кери и Адам Сандлър, ми беше мечта да снимам. Интернет ми даде тази възможност и се развихрих, доколкото мога.
- Срещате ли критики?
- Рядко се е случвало. Ние не сме инфлуенсъри, но ни слагат в кюпа. Никой от хората, които снимат днес видеа, нямат подобни образования и това се приема като нещо нормално. В началото питаха как така правя нещо, без да съм го учил. Самото образование, което може да ти даде НАТФИЗ, е да те научи да се справяш по-добре. Аз не знам дали се справям добре, но виждам, че хората го харесват и това ми е достатъчно да преценя, че нямам нужда от повече.
- Кога за първи път усетихте голямата популярност?
- Най-голямата вълна дойде след първия филм в края на 2021 г. "Бай Иван" беше феномен, че хора от интернет са реализирали със свои пари филм, който е най-успешен на пазара. Доста рекорди имахме. Хора, различни от тези в интернет, разбраха, че правим комедийно съдържание. Тогава се видя, че не сме само в интернет. Вчера снимахме 1 час в пекарна в Русе. Със СОТ и полиция излизахме оттам после 4 часа. Цялата сграда беше заобиколена от хора и не можехме да си тръгнем.
- Ще продължите ли да снимате за YouTube?
- Бяхме при нашия колега Алпер Чочев и понеже отсъствахме два месеца от интернет заради снимките на филма, той ни пита дали спираме. Разказах какво ми беше в главата преди 2-3 месеца – казвах си, че няма смисъл да продължаваме, че ми дойде в повече. Но вече сме отново на линия и грешно са разбрали какво съм разказал.
- Използвате толкова много костюми и реквизит, къде стои това нещо?
- Не е у нас. Благодарен съм, че имам приятели, които ми отдават на добри цени апартаменти, които използвам за реквизит и снимачни площадки. Имам 100 кв. апаратамент/склад, пълен само с реквизит, и през 2-3 седмици се чисти. Има неща, които спират да трябват, а заемат ужасно много място. Това е непрестанна инвестиция, която правим. Като захлебим от единия клип, веднага инвестираме в следващия. Мустакът и каскетът на Бай Иван са първите неща, които виждаш, като отвориш вратата. Интересното е, че за първи път, когато създадохме Бай Иван, беше събран от кол и въже. Първата риза, която сме харесали във втората употреба, първият панталон, шапка... и имахме само по едно. Те се износиха и в един момент се разпадаха. Първия филм заснехме с това му облекло. Режисьорът вика - имате още такива дрехи, нали. Нямахме. През ден пране, обличане. След това започнах да набавям от едни и същи дрехи по няколко бройки за Бай Иван и вече съм спокоен, че на всички герои имаме по няколко комплекта. Силвия като малка е работила при майка си в Созопол - тя продава морски сувенири, и е добила добър опит да прави всякакви такива неща. Взимали сме и готови, но повечето неща по дрехите сама си ги е правила.
- Как се роди образът на Бай Иван?
- Аз го измислих, както и повечето образи от "Светът на Ванката". Силвия измисли Каралайн. Бай Иван винаги съм искал да го играя, защото той е навсякъде, той е модерният Бай Ганьо. Силно вдъхновен от родата ми е, микс от няколко роднини. Израснал съм в такъв тип семейство, където байганьовщината е на почит - това винаги ме е забавлявало. В семействата на приятелите ми съм го виждал, аз самият също съм такъв. Но когато го осмееш и преекспонираш, и на мен ми действа много. Винаги гледа къде е по-евтино и после евтиното излиза по-скъпо. Всеки един от нас го прави нонстоп. Бай Иван винаги е тарикат, но накрая го прецакват. Говорът му е специфичен, по-селски диалект, вдъхновен от много близък човек, който говори по абсолютно същия начин.
- Вкарвали ли сте истински истории от семейството в клиповете?
- Постоянно. Една от най-култовите истории - Бай Иван отива за пералня, а се прибира с лаптоп, е истинска история. И в моето семейство се е случило, не точно с тези продукти, и в семейството на Николай Кокуринков. Баща му беше събирал пари за климатик, отива да купува и се прибира с шевна машина, че била на промоция. 4 милиона гледания има тоя клип. А най-гледаният е "Мечо и Марулка – проверка на документите", който е вдъхновен от Тутурутка. Те много са ме вдъхновявали през годините, най-вече героите на Венци Куцаров. Дори го поканих в първия филм, казах му го после. Най-култов беше, като има сблъсък с полицаи - спират го и все нещо не е наред. Тогава си казах, че ще направя нещо наше в тоя стил. Николай Гурманов играе полицая. За пръв път играхме Мечо и Марулка с един микробус. 7 милиона гледания направи.
- Планове за празниците?
- Ще си вземем почивка, с цялата рода от двете страни, да отидем някъде. Бая се потрудихме. След излизането на филма през януари може би ще го представим в други градове. В предишните филми сме пропускали цензурката, този път е изцяло съобразен да е за всички възрасти. Летен филм през зимата, за да те стопли.
Това е той:
-
Роден на 18 януари 1989 г. в Бургас
- Завършил Професионалната гимназия по електротехника и електроника „Константин Фотинов“ в Бургас
- Незавършил маркетинг в Бургаския свободен университет
- След като работи с комедийната формация „Типично“, в края на 2018 г. създава „Светът на Ванката“, който вече има над 1 милион абонати в YouTube, а видеоклиповете от него имат повече от половин милиард гледания
- През 2021 г. дебютира на големия екран с „Бай Иван – Филмът“, година по-късно се появява „Бай Иван 2“, а третата част излиза под името „Почивката“ на 6 декември
Лео Богдановски
