- Г-н Рахал, в деня на изборите гласувахте ли и винаги ли давате своя глас?
- Да, винаги гласувам, понякога съм възпрепятстван, ако пътувам за чужбина за снимки, но винаги, когато съм тук, давам своя глас.
- Преди няколко дни отпразнувахте своя 50-и рожден ден. Как посрещнахте юбилея?
- Чувствам се добре, в хармония със себе си. Празникът беше супер. Наистина усетих чувството на ендорфин в себе си, когато видях мои близки приятели, които са дошли от различни места от България и чужбина. Приятел кацна от Вашингтон, Диана Любенова пристигна от Лондон. Беше прекрасен рожден ден, за което благодаря.
- Не приличате на хората, които си правят равносметки, а по-скоро на тези, които винаги продължават напред. На юбилея си обаче обърнахте ли поглед назад?
- Като цяло съм доста позитивен човек, но ако трябва да направя някаква равносметка за тези 50 години, през които съвсем съзнателно съм вършил своите грешки, разбрах, че понякога е хубаво да не говориш много. Когато ти се случват нещата и си ОК, трябва да замълчиш и да продължиш нататък. Хората имаме потребност някой да ни валидира, да ни поздрави, особено в нашата суетна професия, защото като цяло актьорите явно сме много раними и суетни и понякога се предоверяваме. Парен каша духа, са казали хората (смее се). Така че внимавам, никой не е застрахован от грешки, те се случват, за да ги преживееш, колкото и да се опитваш да се предпазиш. Аз си научих моите уроци и се надявам да нямам повече за учене.
- Със сигурност най-големият успех за тези години са двете ви прекрасни дъщери. Те успяха ли да бъдат до вас за празника?
- Не, не можаха. Едната е в Лос Анджелис, другата - в Ню Йорк, и нямаше как да дойдат. Тук ще кажа нещо, което може да прозвучи странно, но аз не приемам, че моите деца са мой успех. Децата са си успех сами по себе си. Те не са благодарение на нас, а са въпреки нас и аз съм човекът, който се уча от тях. Те са тези, които си определят живота сами и наш дълг като родители е да ги възпитаме като добри хора, здравомислещи, с правилна преценка. Оттам нататък животът е техен и те ще си преживяват своите разочарования и радостни моменти.
С двете си дъщери - Клои и Инди
- И двете вървят по вашия професионален път. Искат ли ви съвети?
- Не, и малкото пъти, в които Клои по- специално ме е питала, аз винаги съм й казвал: „Тати, както ти прецениш“. И тя дори казва, че се е обадила, за да кажа моето мнение, аз тогава го казвам, но казвам и че може би мисля грешно. Винаги й казвам, че тя най-добре знае къде е, какво прави и е достатъчно умна, за да вземе решение сама. Често казано гледам въобще да не се бъркам и смятам, че като цяло родителите трябва да се бъркат колкото е възможно по-малко на децата си, особено за неща, свързани с тяхното развитие и работа, защото има шанс един да се събуди като едно много нещастно човече и да каже: „Вие така ми казахте“. Децата приемат съветите от родителите, от своя страна те мислят най- доброто за децата си, мислят от прагматична гледна точка кое е най-доходоносно и става страшна бъркотия. В крайна сметка, родители, оставете децата си сами да правят своя избор.
- Последната ви лична година бе и много успешна в професионален план. Нашите читатели ви гледат като водещ на Big Brother. Как се чувствате в тази роля?
- За мен не е изненада или трудност воденето на предаване, защото през годините съм бил водещ на различни телевизионни предавания. Не е нещо, което да е трудно предизвикателство за мен, по-скоро трудно за мен е да стоя безучастен като водещ, защото не бива да взимам страна спрямо участниците, а в същото време форматът е такъв, че няма как да нямаш позиция. Вълнуваш се с мисиите им, проблемите, дискусиите, скандалите, любовните им авантюри. Както се казва, ставаш участник дори само като наблюдател.
- Лесно ли се сработихте с Алекс Богданска като тандем на екрана?
- Алекс като партньор е чудесна, изключително точно момиче. Винаги, когато си с нов партньор, с когото трябва да водиш дадено предаване, си леко на тръни, нащрек, но ние се сработихме изключително добре и това си личи.
- Изключително сработен тандем сте с Луиза Григорова, Александър Сано и Любомира Башева. Вашият спектакъл „Отблизо“, който вече играете над 50 пъти, се радва на голям интерес от страна на публиката. Кога могат да ви гледат нашите читатели в София?
- На 30 октомври. Този спектакъл си мина през неговите корабокрушения. Имаше момент, в който бе представен, както е написан от автора - с доста парлив език. Ние впоследствие го смекчихме, защото усетихме, че българската публика не е готова да приеме този език. Чувства се леко шокирана. Така че го променихме и представлението заспа, както се казва, в добрия смисъл на думата. Хората са спокойни, пляскат, радват се, преживяват цялата емоционалност на нашите герои. Онзи ден играхме в Разлог и Стара Загора. В Разлог жената, която отговаря за спектаклите, ни благодари, че не сме подценили публиката на Разлог и че сме подходили с необходимото уважение. Явно има спектакли, които, като пътувам, не си дават много зор в места като Разлог, но на нас четиримата толкова ни хареса тази пиеса, че няма как да я правим между другото.
Със Сано, Луиза и Любомира жънат успехи със спектакъла "Отблизо"
- А и аз смятам, че истинският актьор трябва да играе еднакво добре и пред 10 човека, и пред 10 000.
- Така е. Но е различно, когато имаш позитивна публика. Ние сме имали адски трудни публики. На всяко представление публиката е различна.
- В спектакъла играе и половинката ви от живота - Любомира Башева. Лесно ли се работи с любимия човек на едно място?
- Бубето е много разбран, талантлив и способен човек. Има изключително чувство за такт и в този ред на мисли няма как да е трудно на някого да работи с нея. Личните отношения не се пренасят на сцената. Ние играем съвсем различни характери. Всеки се държи професионално и отговорно към това какво се случва на сцената.
- В личен план тогава да ви попитам какво ви впечатли най-много в нея?
- Това смятам да го запазя за себе си.
- Мислите ли вече с този екип, с който правите „Отблизо“, и по нов проект?
- Да. Мислим проект с Луиза, но е рано да говоря за него.
- На финален етап с дата за премиера вече е новият ви филм с Ники Илиев „Без крила“. На 6 декември тръгва по кината в цялата страна.
- Изключително много се вълнувам, много е вдъхновяващ. Това е може би най-смисленият проект, върху който аз съм работил някога като филм. Първо защото си я преживявам като мое бебе, защото идеята е моя. Аз убедих Ники да работим по този проект. Отначало той се дърпаше, защото темата е малко трудна и специфична, той предпочита да прави комедии с екшън, но стана един изключително впечатляващ филм и смятам, че това е най- доброто нещо, което е правил като режисьор. За мен филмът стана изключителен. Актьорите са страхотни. Наум Шопов прави много добра роля, това е първата му голяма роля в киното. Леарт Докле е феноменален, изключително обран. Той изкара доста време с Петър Дачев, треньора на Михаил Христов, нашия параолимпиец, която история разказваме. Наистина дадохме всичко за този филм и резултатът е налице. Всичко, което правиш с любов, се получава. Като започнем от снимките в Дубай, до момента, в който снимахме на различни стадиони в България - Ямбол, София, Бургас. Стефани е чудесна, Параскева Джукелова като моя съпруга и майка на малкия Михаил. Децата, които играят, са от моята школа, те са тийнейджъри и наистина са страхотни. В момента те участват и в нов проект и Боряна Братоева ми се обади, за да ми каже, че са феноменални, така че съм много щастлив и за това, което правим със Зафир в школата.
На снимките на филма "Без крила" в Дубай
- С всички театрални и телевизионни ангажименти нали не се отказвате от правенето на филми?
- О, не, напротив! Работя по 3 проекта в момента - един сериал и два филма. Чувствам се в разцвета, в силата си. Знам какво правя, какво искам. Аз имам един съмишленик - Ники Илиев. С него си кликваме, разсъждаваме по един и същи начин за кино, което е удоволствие и лекота за работа.
- Споменахте и вашите ученици, вие освен като преподавател в школата сте и такъв в театралния колеж „Любен Гройс“.
- Да, и за първи път се отваря актьорски клас на „Любен Гройс“ в Бургас. Подкрепен от община Бургас, като се дава шанс на младите хора да останат да учат в родния си град, да не преживяват стреса от местене, търсене на квартири и общежития, а да се фокусират върху образованието си. На всичко отгоре общината бе така добра да даде и стипендии за първия клас, първи семестър на всички, които имат над 5,50 оценка. Наистина съм впечатлен. Сега е моментът, който искам да се запише.
Това е той
Роден е на 20 октомври в Дубай
През 1980 г. семейството му заминава за България. На 12 години Рахал започва да играе в телевизионни скечове
С днешна дата е сред най-популярните актьори със запомнящи се роли в театъра и киното
Преподавател в собствена театрална школа и в театрален колеж "Любен Гройс"
Водещ на Big Brother 2024
Елизабет Методиева
