- Мартин, вие сте част от актьорския състав на успешния сериал на NOVA “Клетката“. Моля, споделете как интерпретирате заглавието на продукцията?
- Всеки човек по един или друг начин заради страхове или неувереност с течение на времето строи собствената си клетка. Според мен това е зона на комфорт, лишена от истинското “Аз”.
- Вашият персонаж е от добрата страна този път. По-лесно ли е да изиграеш добрия баща вместо мафиот?
- Истината е, че моят герой - Тото, по никакъв начин не се припознава в “добрия баща”. По-скоро му се налага да разбие “Клетката” в себе си и да извърви труден и дълъг път. Ролята ми на Радо Андреев в сериала “Братя” не изискваше такова емоционално „разголване”, както в случая. Та в този ред на мисли може да се каже, че ролята на Тото ми е по-сложна.
- Ще има ли още един сезон на сериала „Братя“?
- Това е страница, която затворих още с началото на последния сезон през 2022 г. Дори и да има, Радо Андреев е мъртъв.
- Научихте ли нещо от героя си в „Клетката“?
- По някакъв начин ми припомни колко е важно да се вслушваме в близките си и да ценим това, което имаме.
- Кое ви затрудни най-много?
- Беше ми доста сложно, чисто актьорски да изиграя “отритнатия” съпруг и баща.
- Как се сработихте с целия екип?
- С голяма част от екипа зад камера се познавахме още от сериала “Братя”. Благодарение на което работата вървеше доста гладко през цялото време. С актьорския състав не се познавах и ми беше много любопитно да опозная всеки един от колегите ми. Прекрасни са.
- В продукцията участват и млади актьори, търсеха ли съвети във ваше лице?
- Нямам такива спомени, но винаги съм бил насреща за съвет.
- Разкажете ми за някоя забавна случка по време на снимки.
Извадени от контекста, трудно ще бъдат разказани, така че да бъдат смешни. Но да кажем, че с колегите въобще не скучаем.
- На кастинг ли се явихте, или ви се обадиха?
- Ами истината е, че и двете. Обадиха ми се за кастинг, на който се явих.
- Има ли роля, която много искате да изиграете? Защо?
- Няма конкретна такава, но бих искал да се сблъсквам с роли, които да са далеч от зоната ми на комфорт, от тях можеш най-много да научиш. Както за професията, така и за себе си.
- На 18 ноември предстои събитието „Нощ на театрите“, разкажете ми повече за него.
- Събитието „Нощ на театрите” ще се проведе за 11-а поредна година в България. Аз имам огромното удоволствие да взема участие за пръв път и да бъда един от „посланиците” на събитието. Идеята е на 18 ноември да се случи един мащабен културен форум с редица артсъбития в градове от цяла България. Ще има дискусия на тема изкуство с всички „посланици”. Тя ще бъде на 18 ноември от 12:00 до 16:00 ч. И ще се излъчва на живо във Фейсбук. Читателите могат да се запознаят повече със събитието на сайта на „Нощ на театрите” www.theatresnight.org.
- В момента в кои постановки участвате, къде и кога могат да ви гледат читателите?
- От 2018 година съм част от трупата на театър „София” и наравно с това от 2013 година гастролирам на сцената на Народен театър „Иван Вазов“. Както знаете, Театър „София “ е в ремонт и нямаме „дом”. Това е причината да гостуваме на четири различни столични сцени: Младежки театър, Театър “Сълза и смях“, Театро и Театър „Българска армия“.
- Кое ви доставя по-голямо удоволствие - сцената в театъра или снимането в киното.
- Това е често задаван въпрос към нас, актьорите. Аз лично нямам предпочитание. Двете са прекалено различни като средства.
- Освен тези проекти има ли нещо друго, над което работите или планирате да започнете?
- Наскоро с Театър „София” изкарахме премиера в „Сълза и смях” на една доста приятна италианска комедия от Паоло Дженовезе - „Перфектни непознати” с реж. Стайко Мурджев. Засега нищо не ми се задава на хоризонта.
- Ще ви върна назад във времето, помните ли първата си роля? Разкажете за нея, притесняваше ли ви нещо?
- Първата ми роля в професионален театър беше преди 11 години. Влязох в култовата постановка на Явор Гърдев в Народния театър - “Козата или Коя е Силвия” от Едуард Олби. Тогава бях студент втори курс и страшно много се притеснявах поради няколко причини. Първата беше, че нямах много време за репетиции, втората, че срещу мен седяха колеги актьори, на които винаги съм се възхищавал. И не на последно място - липсата на опит. В този ред на мисли на 1 декември предстои да изиграем „Козата или Коя е Силвия“ за 250-и и последен път.
- Какво обичате да правите през свободното си време?
- Обичам да бъда със семейството си и да се срещам с близки и приятели.
- Какво за вас е любовта, къде я откриваме?
- Моята любов е в моя дом, а моят дом не е само у дома, но и на сцената.
- На какво искате да научите децата си?
- Да бъдат добри и достойни хора.
- От какво се страхувате?
- От самотата.
Това е той:
- Роден е на 16 декември 1992 г. в град София
- През 2015 г. завършва НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“ със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в класа на проф. Иван Добче.
- Има редица роли в киното и телевизията, измежду които са „На границата“, „18“, „Безкрайната градина“ и „Братя“, както и в театрите
Лидия Драгомирова
