- Неда, по кината вече втора седмица е филмът с ваше участие „Защото обичам лошото време“. Разкажете ни за това приключение.
- Едно от най-ценните ми и скъпи приключения като актриса! Страхотен екип, прекрасни хора и професионалисти!
Снимките на филма бяха миналата година, месеците май и юни. Част от филма е заснета на морето, другата част – близо до София. Заснехме филма за 18 дни.
Няколко месеца преди старта на снимките работихме с Яна Лекарска и Владо Михайлов по сценария. Обсъждахме, репетирахме. Бяхме доста подготвени на терен.
- Каква е вашата героиня Ирина?
- Ирина е едно голямо и доверчиво дете. През целия си живот обаче се е доверявала на чуждите желания и правила за живот. В един момент стига повратна точка – за да продължи напред, трябва да промени живота си, изборите си, защото се е загубила по пътя, в който е правила това, което ще се хареса на другите, но не и на нея самата.
Тя иска тази промяна, не знае как, плаха е, защото е трудно да излезе от зоната си на комфорт и от удобството на навика. Трудно е и да се изправи пред истината, да я приеме. А какво се случва с нея? Ще видите във филма ни.
- По какво си приличате с нея и по какво се различавате?
- Биографично не си приличаме. Ирина е счетоводител, омъжена, с двама неразведени родители. Не съм счетоводител и числата никак не са ми сила, не съм омъжена и родителите ми са разделени от ранната ми детска възраст. Това с родителите ми се струва определящо за характера на човек, затова го вмятам. Понякога съм голямо магаре. Ирина е красива птица в клетка.
С Ирина обаче и двете сме деца. Ирина, защото миналото ѝ липсва, в детството намира утеха, топлина, уют, а аз, защото го намирам за забавно и разтоварващо. Миналото не е моето място. Също така играем по правилата, винаги "правим това, което трябва" (цитирам Ирина от филма). Мислим си, че така животът ще върви по-лесно и сигурно, ако всички правеха това, което трябва.
- Историята, която вашата героиня и героят на Владо Михайлов пресъздават, е топла и чисто човешка. Вие самата вярвате ли, че именно тези отношения са важните с оглед на забързания живот, в който сме постоянно?
- Важно е да се връщаме към простичките неща, да си ги припомняме. Твърде много сме усложнили живота си с технологии, суета и егоизъм. Забравяме откъде сме тръгнали, за какво сме мечтали. Често забравяме да казваме "благодаря", "обичам те", "прости ми". А то това е всичко, от което истински се нуждаем.
- С Влади Михайлов се справяте отлично с ролите си. Каква беше атмосферата на снимачната площадка?
- Велико беше! С много настроение и положителна енергия минаваше всеки ден. 12 часа работа, а не ги усещаш. Това се случва, когато ти е приятно и хубаво с хората около теб. Аз обикновено съм доста сериозна на терен извън кадрите.
Този път си позволих да се наслаждавам и радвам на това, което ми се случва. Да изпитвам удоволствие и лекота, без това да отменя свършването на работата, разбира се.
- Двамата снимахте заедно и в сериала на NOVA “Братя“. Как се работи с човек като Владо? Давате ли си съвети? Критикувате ли се?
- С Владо доста бързо се сработихме в "Братя". Съответно мисля, че надградихме екранното си партньорство в "Защото обичам лошото време". И смея да нарека Владо истински приятел. Давали сме си много съвети един на друг не само за работата, а и в личен план, но никога не сме се критикували. Да критикуваш някого значи да си мислиш, че си по-добър от него.
- Кои сцени бяха най-трудни за вас?
- По време на снимките имах трудни сцени, но бях подготвена, защото с Яна работихме няколко месеца преди старта на снимките.
Може би сцената с рухването на Ирина ми беше най-трудна, защото тя е резултат от натрупаната емоционалност на героинята, за която обаче няма буквална сценарна конкретика. Сцената не е емоционално рухване вследствие на диалог, в който примерно другият герой нещо ти причинява, или на драматична ситуация, случваща се в момента.
Сцената е събирателен момент на всичко случило се в живота на Ирина, което я е наранило и което зрителят не е видял. Това беше сложността – да пресъздадеш нещо, което е само в твоята глава, и ако успееш, да оставиш усещане в зрителите за този вкус на живота, който не е никак сладък.
- Владо казва, че човек на по-късна възраст разбира, че е направил точно това, на което е бил способен в даден момент. Вие на това мнение ли сте?
- Абсолютно. Човек прави това, което може в момента, и му се дава това, за което е готов. Вярвам в това. Нищо не ти се дава, ако не си готов да се справиш с него.
- Съжалявате ли за нещо в живота?
- Истински за нищо не съжалявам. Няма смисъл. Не можеш да върнеш времето назад. Това обаче не значи, че не съм правила много грешки. Но пък те са неизбежни, за да стане човек по-добър и по-смислен.
- Сценарист и режисьор на „Защото обичам лошото време“ е Яна Лекарска. Как се работи с нея?
- Яна е страхотна! Запознахме се с нея (преди филма не се познавахме) и буквално на петата минута имах чувството, че разговарям със стар добър приятел, когото не съм виждала от години. И това беше много важно за нашите взаимоотношения режисьор-актьор. Имах ѝ пълно доверие и се чувствах спокойно с нея.
Случвало ми се е на терен да съм пълна с напрежение, недоверие и много съмнения. Това с Яна го нямаше. Най-ценното беше, че въпреки че това е нейният сценарий, нейните герои – с Владо имахме много свобода, дадена от нея да направим героите свои, да ги допълним, да ги извървим.
- Любов, семейни тайни и немалко комедийни моменти се преплитат в една много човешка история, която ще накара и най-големите скептици да заобичат лошото време. Вие самата обичате ли лошото време?
- В буквалния смисъл не мисля, че има много хора, които обичат лошото време. И аз не съм от тях (смее се). И в себе си не обичам лошото време, но го приемам като част от играта. Как ще разбереш, че е слънчево, ако не си видял облаците преди това?
- Защо зрителите трябва да отидат да гледат филма?
- Ако търсите нежен и красив филм с носталгични нотки, хубава музика, филм за всеки един от нас, със ситуации, които всеки един от нас е изпитал в живота си - това е вашият филм.
- Вие какво научихте за себе си след това филмово приключение?
- Нещо, което знаех на теория, но с филма си потвърдих и на практика - че е много важно с какви хора работиш, когато създаваш проект на изкуството. Това не се отнася само за филмите, а и за театъра, предполагам и за музиката, танците – всички групови форми на изкуство. Работата на творците в България не е достатъчно добре платена.
За известност даже не мисля, че можем да говорим, освен ако не си по риалити програмите или в политиката. Но усещането за принадлежност, за нещо по-голямо от теб – това е нещото, което ни движи напред и ни дава сили. Или поне мен. Не гледам консуматорски на професията си.
- Какво следва за вас до края на годината?
- Нямам никаква представа. Каквото ми е писано. Играя в театър "София" и в няколко външни представления. Заповядайте на театър!
- Ще ви остане ли време за почивка? Как и къде си почивате?
- И за това нямам представа. Отдавна не планувам почивки – обикновено плановете ми се развалят. Ако остане време, ще си почина на южното ни Черноморие.
- За какво мечтаете?
- Мечтите не се споделят публично, защото им се губи силата. Ще кажа след време за какво съм мечтала. Но със сигурност мечтаех за главна роля в игрален филм.
Това е тя:
- Родена е на 19 февруари 1992 г във Враца
- През 2010 г. завършва Профилирана езикова гимназия „Йоан Екзарх“ в град Враца с профил английски и испански език
- През 2014 г. завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в класа на проф. Маргарита Младенова
- Играе на сцената на театър „София“
- Има роли в сериалите „Под прикритие“, „Столичани в повече“, „Откраднат живот“ и „Братя“
- Участва във филмите „Дамасцена“, „Останалото е пепел“, „Ботев“, „Откъснати“
- В момента по кината е последният филм с нейно участие - „Защото обичам лошото време“ на Яна Лекарска.
Екатерина Томова
