- Параскева, преди дни имахте рожден ден, разкажете как го отпразнувахте?
- Нямаше големи празненства, едно време правех такива, но вече не. Още повече беше по средата на седмицата и не е удобно за гости, които са ангажирани. Направихме една приятна среща с близки приятели и семейство. Този път нямаше торти и свещички.
- Вие сте представител на зодиакалния знак Скорпион, харесвате ли си зодията и вярвате ли в астрологията?
- Не съм чак толкова вярваща, не чета всеки ден хороскопи и не се водя по такива неща. Харесвам си зодията, Скорпионите сме доста силни личности. Поне по това, което виждам от себе си и хората, с които общувам. Има една реплика, разбира се, под формата на шега: „Има два вида зодии – Скорпион и останалите“. Това е само за да се забавляваме. Не смятам, че всички хора, родени под този знак, сме напълно еднакви. Хората се оформят по-скоро повече от средата, в която израстват.
- В момента работите ли над нов проект?
- В момента не репетирам, в очакване съм на нещо ново през следващата година, но е много рано, за да се говори за него.
- Това определено е годината на премиерите ви, една от тях вече мина, а именно филмът „Гунди - легенда за любовта“. Вие играете майката на легендарния футболист, разкажете ми какво е чувството?
- Много успешен проект. Като всяка майка тя подкрепя детето си и е една много добра и светла жена. Събирала е приятели, опитвала се е да ходатайства чрез известността на сина си за приятели. В интерес на истината тези добри персонажи не са толкова провокативни за игра. Как се играе добър човек? Имаше проби и се явих на кастинг за тази роля. Първо изпратих видеоклип, след което имаше проби с Павел Иванов, за да видят как стоим един до друг, съвместими ли сме за майка и син.
- Имаше ли забавни моменти по време на снимките?
- Забавното беше, че Биляна Петринска се беше объркала, че това е нейната роля, но впоследствие разбра, че е пак майка, но на Лита. Постоянно се случва нещо забавно между нас актьорите. Едно от интересните преживявания беше, когато отпътувахме до Пловдив, където Гунди има мач, а ние трябваше да бъдем в публиката, неговото семейство и това на Лита. Бързахме дотам, гримираха ни набързо и след това започна едно голямо чакане. Двете семейства си прекарахме, актьорите, разбира се, едни 12 часа заедно, чакайки. Определено се сближихме, много истории си разказахме, дори си мислехме, че няма да стигнем до снимки в този ден, но в края на деня успяхме да се доредим на терен. Това се случва често, всеки актьор ще го потвърди.
- След като седнахте пред големия екран като зрител пред прожекцията, имаше ли сцена, която най-много ви въздейства?
- За мен най-емоционалният момент е към края, когато Гунди тръгва с колата си. Тогава си даваш сметка, че това момче тръгва към смъртта. Разбира се, и финалната песен, в която си представяме едни възможни хубави семейни сцени. Въздейства ми много. Когато сме вътре в процеса, е малко по-трудно ние, актьорите, да излезем от всички мисли - кога, къде и как са се случили снимките тогава.
- За мое щастие присъствах на част от снимките ви на филма „Клас 90“ на режисьора Бойко Боянов и се усети много позитивна енергия, предполагам, че и там е имало куп забавни моменти.
- Като събереш 10-ина изявени актьори, се получава много интересна комбинация на снимачната площадка. Постоянно летяха шеги и смях. Като знаем, че там са Любо Нейков, Георги Златарев, Юлиан Вергов, Стефка Янорова, Роберт Янакиев, Биляна Петринска, Надя Конакчиева, Елена Атанасова и Стефан Денолюбов, няма как да не е забавно. Най-неприятно беше, че хотелът, в който снимахме, е над кв. Драгалевци и вечер ставаше много студено, а дрехите ни бяха предвидени за по-топли нощи. Беше малко дискомфортно, но се справихме. Моята героиня е била отличничка, каквато бях самата аз в живота. Не зубърка, просто бях много любопитна за всяка наука.
Във филма героинята ми вече е успешен политически журналист. Човек, който интервюира политици и важни фигури, жена със самочувствие. Тя е в основата на организирането на цялата среща, опитва се през цялото време да анимира събитието. В същото време има и своите раними страни, в процеса на вечерта се разкриват. Премиерата предстои да бъде към края на януари през новата година.
- Удари ли ви носталгия по вашия ученически период?
- Не, аз не съм от този тип хора. Носталгията е безсмислено усещане и чувство. Нито може да върнеш времето, нито е хубаво да стоиш там. Спомних си какво беше, когато аз завършвах. Любопитно беше, че по време на снимките аз имах среща с моя клас от истинския ми живот. Опитах се да си открадна по нещо от тях, от общуването ни. Определено бях послушна ученичка като ролята си.
- Съвсем скоро ви предстои още една премиера на филма „Без криле“, в който отново сте майка на спортист.
- Да, точно така, началото на декември излиза. Миналата година ми се случи да поема ролите на майки на спортисти. Също беше много приятен процес на снимки. Този път си партнирах с Башар Рахал, той е моят съпруг и сме родители на главния герой Мишо. Любопитното е с прототипа на Михаил, че сме били заедно в предаване като коментатори. Спомням си тази наша среща, много е вдъхновяващ. Още от дете остава без ръце и намира начин освен да спортува и да мотивира страшно много хора. Мисля си, че този негов пример е много хубав и това е в основата на сюжета. Атмосферата беше много хубава по време на работа.
Имаше и нещо интересно и ново за мен. Когато снимахме в зала, как скача главният герой. Истинският Мишо беше дошъл като каскадьор, но преди това им беше казал няколко пъти как да подготвят пясъка, върху който се скача. Оказа се, че не са разбрали и той се беше почти контузил. Не знаех, че има такава специфика за пясъка на този троен скок. Постоянно идваше да помага, да обяснява разни неща, но ето че го има и сниман в самата продукция. Изключително впечатлена останах и от малкия Мишо, момченцето, което изигра ученическите му години. Казва се Иван, много добре изигра сложни неща за възрастта му. Той пое частта, в която се случва инцидентът с главния герой. След това Наум Шопов поема ролята като по-голям, но с него нямах чак толкова допирни точки.
- Освен в киното в кои постановки в театъра вашите почитатели могат да ви гледат?
- Винаги са добре дошли в Народния театър и на Камерна сцена, и на голяма. Постановките са „Народът на Вазов“, „О, ти, която и да си“, „Бележките под линия“ и още няколко. Иначе извън него играя в още - „Срещи в сряда“ в Театър „Сълза и смях“, и като цяло в страната. Друго, което препоръчвам, е „Само ние, момичета“. Излезе тази година в началото на лятото, преводът е мой. Открих пиесата и се получи едно вълнуващо, забавно и разплакващо представление.
Това са 5 приятелки, които всяка година се срещат на брега на океана. Проблемите на тези жени са като на всяка една по света. Партнираме си с Койна Русева, Ева Тепавичарова, Жана Рашева и Христина Караиванова, а режисьорът е Валентин Ганев. Сама си избрах героинята от всичките 5. Тя е с изключително лош късмет, винаги й се случват някакви инциденти и проблеми. Дали е със счупен крак или ръка, все има нещо неприятно. Това, което ми харесва в персонажа, е, че въпреки, откакто се е родила, има черни облаци над главата, тя е много позитивна и поема нещата с чувство за хумор, такъв й е погледът към света. Пиесата е американска, играем я в „Сълза и смях“, но обикаляме и градовете.
На 21 ноември я играем, нека заповядат всички.
- Разкажете ми за дъщеря си, какви интереси има?
- Има интереси към рисуването и пеенето. Артистична е, но правим всичко възможно да я откажем от моята професия. На мнение съм, че актьорската професия, за режисьорската не мога да говоря, трябва много да я искаш, а не да бъдеш повлиян от семейството си. Ако не можеш без нея, само тогава можеш да се посветиш на нея. Колкото е хубава, така има и тъмни страни, дори и да си талантлив и успял, не ти е гаранция за работа.
- Когато ви остане свободно време, какво обичате да правите?
- Имам много опции. Обичам много да работя с ръцете си, любимо ми е да шия, да плета на една кука. Харесва ми да гледам филми и да чета книги. Никога не скучая, когато съм сама, давам си сметка, че малко се затварям, но се чувствам добре сама със себе си. По-рядко се виждам с приятели. Занимавам се и с кучето ми – Марс, то е като едно бебе и има нужда постоянно от внимание.
ТОВА Е ТЯ:
- Родена е на 14 ноември 1970 година в град Панагюрище
- През 1992 година завършва ВИТИЗ със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в първия клас, воден от професор Стефан Данаилов
- Има една дъщеря – Калина
- Има роли и в чуждестранни кинопродукции като„Версенженторикс“ (2001), Air Marshal и I Am David“ (2003), „Икона“ (2005), където партнира на Патрик Суейзи
Лидия Драгомирова
